ЛЕЙДИ ЧАТЪРЛЕЙ И БЪЛГАРСКИЯ КОМУНИЗЪМ

“No sex please, we are British!” За пръв път чух това изявление преди години, когато разговора се завъртя около секса в различните нации. Това беше казано като безапелационна характеристика на британците в отношението им към секса. Книгата на Лорънс «Лейди Чатърлей» беше само потвърждение за отношението на британците към тая необхватна тема. Не е тайна, че британците са морално консервативни хора и че авторът на книгата е предизвикал сериозно морално цунами, и то не толкова с таланта си, колкото с нетипичните за британската литература сексуални сцени и псувни.

Когато във Великобритания искат да опишат някой моралист в консервативни краски, обикновено казват, че има «викториански» морал, тоест пуритански, невъзприемчив и необорим в мненията си за отношенията между жени и мъже. Ако искате да го опишете още по-зле, тогава казвате, че морала му е кромуелиан, тоест от времето на Кромуел. Разделението между двата пола във Великобритания си е неоспорим факт за много векове, макар че сексуалните отношения почти никога не са имали значителни спирачки и за различните класи са имали различна показност.

Лорънс с неговата «Лейди Чатърлей» вкарва и друг елемент в тия отношения – класовостта. Империята, макар и бавно, еволюира морално, така както и класовите различия се размиват и отстъпват на нови морални императиви. Със забогатяването от индустриалната революция британските аристократи и буржоа пътуват много до континента и се влияят от италианския и френски начин на живот. Лорънс например е бил повлиян от италианска и етруска еротика, която, макар и древна, е била в рязък контраст с британските сексуални традиции.

Книгата дори е издадена в Италия и едва в 1959 във Великобритания. На следващата година срещу издателството е заведен процес , на който прокурорът за смях на публиката задава въпроса: «Бихте ли искали жена ви и слугите ви да четат тая книга?» Журито обаче обявява издателството за невинно. И т.н., и т.н.  

Всичко  това, драги читателю,  няма еквивалент в България, тоест «Лейди Чатърлей» няма нищо общо със сексуалния живот в България. И все пак езика на секса е общ и тя се чете с еднакъв интерес от всички, одобряващи или не. Книгата е била преведена на български още преди 1944 и така циркулираше като антикварна рядкост  в комунистическо време.

Когато казвам, че книгата няма еквивалент в България, имам предвид не друго, а комунистическото безвремие.  Тук намесата на комунистическият Зевс Карл Маркс става неизбежна. Това е човека, който твърди, че индивида е дълбоко зависим от структурата на обществото, което във всички модерни общества означава класова структура, тоест възможностите, желанията и интересите на човека са предопределени от начина на производство на съответното общество; експлоатацията на жената за него е класова експлоатация и тя е подобна на отношенията между пролетариата и буржоазията.

Извинявам се, драги читатели, на тия от вас, чието кръвно може да подскочи от  твърденията на тоя германски евреин с амбицията да стане нов Христос. Изглежда той изобщо не включва в умуванията си древните общества и тяхната класовост, от които се учи и Лорънс. Но той не включва и френското и италианско общество, от които се учи автора, да не говорим за будизма и индуизма. Той не включва и българското, в което сексуалния живот дори и през турско не е бил по-зле от британския, макар че в България да търсиш пролетариат и буржоазия в началото на двайсти век, когато е писана книгата, е било все едно да търсиш игла в купа сено.

Тоя същият кандидат-бог е забременил жена си седем пъти и поради лошата хигиена са оживяли само три. Но той е забременил и маститата си домашна слугиня, чието дете след това не само крие до края на живота си, но кара и Енгелс да го осинови, за да не се усъмни жена му кой е бащата. Това е същия човек, който не е работил нито един ден в живота си, но който дава акъл на целия свят за бъдещето на пролетариата. Неговото презрение към селяните е пословично, а ако някой днес повтори публично думите му за отвращението му към евреите, то той би бил обявен веднага за антисемит и враг на Израел.

Но ето че пролетариатът победи, първо в Съветския съюз, а после, казват, и в останалите източно-европейски страни. С победата на социалитзма ще свърши експлоатацията на жените – ни учеше марксизма, тъй като ще царуват нови производствени отношения. Главите на победилия пролетариат би трябвало да са увенчани завинаги със светлия ореол на свободен сексуален живот. И макар че е трудно да си представим светия като Тодор Живков със светъл сексуален ореол на победил пролетарий, да видим какво точно беше секса в света на победилия пролетариат. Откъде да започнем: дали от скрития партиен курвалък по партийните резиденции или от допълнителните задължения на предприятийните секретарки, дали от набраните от ДС улични проститутки, изпълняващи двойната задача да си изкарват прехраната от транзитиращи араби или от шпиониране на западни чужденци? Дали наистина турци и помаци са спрели да си купуват булките или циганите не са смъквали дефлорирането на цигански девици към все по-ниска и по-ниска възраст, просто защото пролетариатът е победил? Може би тук трябва да признаем литературния талант на Ст.Ц.Даскалов, чиито трактористи и звеноводки са разигравали с горещи погледи и сочни закачки освободената социалистическа селска лъст в обемистите му томове?

А можем ли да забравим Осми март, този светъл празник на сексуално освободената българска Лейди Чатърлей за нейния целогодишен принос в освободената сексуална енергия на българската компартия? Зад партийните телени мрежи, както във всеки концлагер, сексът беше навсякъде и никъде. Затова и полякинята Божена Кървовска предизвика малка академична буря в Америка с нейното изследване за секс в концлагерите на социализма – не в оградените от телени мрежи соц-страни, а в концлагерите на тия страни и главно в светая светих на пролетарския триумф – концлагерите на Съветския съюз.

Секс в концлагерите на социализма! Какъв по-голям символ на победилия социализъм! Но почакайте – партията реши да ни поднесе и други изненади. Тя безболезнено реши да обърне отново на капитализъм и така от секс на победилия пролетариат обърна на секс на победилия капитализъм. Секс, братче, да искаш! Поголовен секс! Секс на път и през път, партийно-функционален секс, партийно-елитарен секс, спасител на отново експлоатирания пролетариат, който отново няма какво да губи, освен веригите си!

Същите бивши и настоящи партийни главатари обичат и секси коли, секси апартаменти и то много на брой, секси костюми, секси образование за децата си, секси пътувания! С една дума всичко си е както и преди, само че партията сега трябва да полага усилия да изглежда по-секси и не всеки партиен гаулайтер е роден да изглежда така – днешната пролетарска естетика например не приема за секси зъбните кухини на Румен Петков или хелоуинните брадавици на Татяна Дончева. Виж друго е един секси фризиран президент със секси перчем и секси проект, подкрепен от секси Путин по гола гръд на лов. Сексът, братче, сексът е тоя, който ще увеличи неприятно късото разстояние между Сирищник, десарското му досие и «главозамайващия» му проект.

Сексът, драги читателю, е тоя, който както емиграцията ще даде нужното облекчение на нацията, за да може десарската генералска хунта, застанала здраво зад гърба на главнокомандващия, да създава проект след проект и  премиер след премиер. За това е нужен обилен сос от секс-чалга и чалга-култура. Дори и АЕЦ Белене, ако не сте забелязали, днес изглежда толкова секси и не е вече оня неотдавнашен гьол, от ръба на който критично гледаше нашия импозантен премиер. От него вече  ще израстнат високите фройдистки комини, поднесени от сърдечната любов на нашия премиер към българската нация, в чийто джоб той ще бръкне дълбоко, мнооого дълбоко.

На тоя фон «Лейди Чатърлей» изглежда почти безобидна литература, не е ли така, а тия англичани трябва да са много глупави хора: да винят автора за такива глупости.