Пиянството на една власт

Властта опиянява. Докато си все в светлината на прожекторите, все по върховете на рейтинга, все под любвеобилните погледи на журналистки и нагаждачи, някак си започващ да се чувстваш велик, да мамиш самия себе си с величието на собствените си дела, да се прекланяш сам пред собственото си его – като пред Бог.

След което, естествено – мярата ти за събитията и нещата около теб се изпарява. Действителността ти звучи като злонамерен слух – ти подменяш действителното с желаното и постигаш онази степен на самообладание и самооблажаване, която ти позволява да спиш спокойно, да вярваш, че докато Бог е с теб (Бог-аз, разбира се) все ти ще си правият, все ти ще си успелият – и нищо лошо няма да ти се случи.

Всъщност лошото вече се случва, защото си позволяваш много повече от допустимото. Пиян от себе си, управляваш цяла една държава. Владееш инструменти, от които зависят милиони съдби. Това не е „пиянството на един народ” – въпросният народ вече поне от три петилетки е във фазата на махмурлука. Това е пиянството на една власт. Твоята.

Представете си самолет, управляван от поркан до козирката пилот. Кофти гледка, нали? И кофти бъдеще. Нещо още по-кофти: и вие сте в самолета. Вие пропадате във въздушните ями и примирате от ужас при лупингите. Този самолет е с бяло-зелено-червен флаг и се нарича България.

И други пияници са го управлявали. Един не можеше да разбере как неговия пилотски тим трябва да напусне пилотската кабина само защото инфлацията била станала 520%, а заплатите с равностойност от по някалко долара. Друг пък ни уверяваше, че никакви лупинги не бил правел самолета, ами трябвало да сменим чипа в главите си. Трети пък беше тръгнал за Брюксел, но реши да мине за по-пряко през Москва. Четвърти...

Четвъртият управлява сега. Прави магистрали и спортни зали, щото това е по-важно от някакво си там образование, наука, култура и тям подобни измишльотини. Кани се и той, като един свой трибуквен събутилник, да реди големи шлемове с Големия восточен брат, да гради АЕЦ-и и Южни потоци. Кани се също тъй да ни върне прекрасните времена на дружбата от векове за векове, когато продавахме на СССР домати и кисели краставички – и се канехме скромно да станем 16-та съветска република.

Власта опиянява, вярно е. Като руска „Столичная” и като българска пърцуца. Човек вече не знае какво мисли, не знае и какво говори. Всичко му се вижда правилно, гениално и справедливо – и най-вече собствените му дела. И още: към властта-опиат човек лесно може да се пристрасти. Най-важното достойнство на този алкохол е, че си вярваш. Вярваш си без всякакви съмнения, вярваш си абсолютно и неотменно.

Наскоро Иво Инджев справедливо отбеляза доколко греша с твърдението си, че Бойко Борисов лъже, обвързвайки строежа на АЕЦ „Белене” с някаква бъдна енергийна недостатъчност. Според него той изобщо не лъже и в този, и в куп още подобни случаи, в които обръща думите си с хастара наопаки и лисва солидна порция властов алкохол върху паметта за това какви ги е говорил вчера. Не лъже, твърди Иво, верва си.

Прав е.

Последният, наистина впечатляващ пример за това доколко е прав. „Откакто сме на власт, цените на газа само падат”. Думи на Бойко Борисов при символичния старт на добива на местен природен газ от находищата Калиакра и Каварна в Черно море, разработвани от „Мелроуз Рисорсиз”. Реалността: откакто са на власт, цените само се качват. Според данните на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, при заварена от ГЕРБ през юли 2009 г. цена на природния газ от 380.94 лв. за 1000 куб. м без ДДС, днес тарифата е 537.40 лв.

Е, какво да го правиш такъв? Да го вкараш в изтрезвителя? Няма изтрезвител за властовите алкохолици, уви. Освен това има и един много неприятен въпрос: кой ще кара самолета, ако...

Е, сигурно някой ден ще ни го посочат. То всъщност Путин и за това идва на 13-ти в Задунайская – за да посочи бъдния си събутилник.