Банковата тайна

Питаме се, ако не съществуваше т.нар. “банкова тайна” дали и световната финансова криза щеше да се случи?  При това тайната се представя за някаква висша етика и служителите подписват декларации да я пазят.

“Парите не миришат” – казал император Тит, когато обложил обществените тоалетни с акциз. Банковата тайна обаче прикрива често пъти вонящи  “мръсни” пари, първо – защото малкият спестител няма какво да крие, но големият  иска неговата алчност да бъде скрита от обществото, и второ, да бъде сигурен, че може да има свободата да пилее натрупаното /заграбеното/.  

Всички знаем, че дори и Хитлер не посмя да посегне на Швейцария, където се намираха парите на света. Но ето че днес неговите сънародници  се осмелиха да пипат там, където бе немислимо. Резултатът е потресващ – половин милиард неплатени и скрити данъци бяха събрани за нула време. Очевидно е, че прането на пари и данъчните престъпления биха били доста по-трудни за изпълнение, ако нямаше такива места по света, представляващи данъчни райове или гарантирано скрити за любопитните погледи финансови операции.

Оказа се, че и доста българи имат скрити авоари, с размер над 200 млн. евро (засега). Тия пари не са чак толкова много, но на фона на бедстващия народ те означават корупция, измами, кражби и рекет, проституция и наркотици, нелегален трафик на хора -  в особено големи размери. Знаем, че правоохранителните ни органи нямат достъп до тях, понеже са в чужбина. Но и едва ли някой се опитва да ги търси. В родните банкови клонове банковата тайна се прескача с лекота от прокурори, данъчни и ред такива.

Ние сме единствената страна, в която спечелилият от лотарията става индивид под прикритие. Помним, че при комунизма съществуваше буркан-банк, хората си криеха парите под дюшеците, спечелилите от тотото продаваха печелившите фишове на перачите на пари. Днес България е страна на страхотната банкова тайна – на това, вероятно, се дължи и факта, че родните банки остават на добра печалба, въпреки кризата. Може би скоро ние ще се превърнем в Швейцария на Балканите и насам ще потекат мощни финансови потоци от черни капитали? Или вече е факт?

При това положение не ни трябват нефтени кладенци, нито златоносни залежи, нито даже туристическа индустрия. Проблемът обаче си остава “тайната” – може ли в България нещо да остане скрито? Та нали веднага ще се намери съответният желаещ, който срещу някаква сума ще ви даде списъка на всички милионери в банките? Става ясно защо в комисията “Кушлев” са поискали такива огромни заплати – ами те завалиите били подложени на огромен корупционен натиск, как се устоява на това със средна работна заплатата, дето стига само да си платиш парното, тока и водата, както и чат пат да инвестираш в “буркани”, т.е. консерви.

От друга страна, не трябва да се съмняваме в способността на българина да мълчи като гроб  - никой досега не е разказал нещо за червените куфарчета или за тайната приватизация на печеливши отрасли. Ако не беше станал оня гаф с банковата система през 1996 г., никой нямаше да узнае колко много кредитни милионери има у нас. Не че другите са малко, но работили хората, не са спали като нас. Но от друга страна, преди да посегне на интересите на банките, човек трябва да се позамисли…

Алексей Петров е пресен пример за това – правил какви ли не престъпления, включително и за държавата, но никой не би накърнил достойнството му и натрупаното по разни начини богатство, ако беше си държал устата затворена за банковия процент… С това стана враг номер едно на елита, който владее държавата /понеже държавата са те, ние сме само скромни данъкоплатци/. Така че Петров сега ще му припомнят приказката, че “всяка жаба да си знае гьола” или по-точно, че не трябва да плюе в ръката, която го храни.

Толкова за банковата тайна. Нека си остане тайна. Защото светът оказва се крепи на това, което е тайно, на омератата, на заговора и шушукането. Нали  и нашият най-почитан национален герой е уважаван точно за това – че направил най-великата тайна организация в Османската империя. Дали въобще е имало такава организация обаче също си остава тайна…

Но у нас, нали знаете, всичко е в сферата на догадките. Единственото, което може да ви ориентира в този тайнствен свят, са статистиките. Например, както в един виц –  Качва се един в трамвая и настъпва някого в навалицата, обръща се и казва:” Извинявайте, господин милионер!”,”  Как разбрахте?” - пита другият. “Ами според статистистиката всеки втори у нас е милионер, аз не съм, следователно…”. Така че, дами и господа, внимавайте кого настъпвате!