Още и още

„Колкото повече – толкова повече.” - казва Мечо Пух. Колкото повече се вглежда човек в посланията на министър-председателя, толкова повече нещата си идват на мястото и всичко се изяснява. То не, че не беше ясно в аванс, но началото таеше все пак плахи очаквания. След енергийния завой на 180 градуса премиерът и лидер на дясната партия ГЕРБ самокритично отказа да мери ръст с … Тодор Живков, защото били несъизмерими. Толкова много било построено по негово време. Тъй като скромността не е сред най-големите добродетели на г-н Борисов, това озадачава. От думите му лъхна тежко на носталгичен соц, тъй както някои излъчват натраплив телесен аромат. Никакъв сапун и козметика не могат да прикрият бликналата идеологическа пот. Това е нелечимо. За подобна вяра „бронебойни патрони днес няма открити.” Една стотна от нещата, които бил постигнал бившият диктатор, да може да направи и той - било достатъчно похвално и си струвало усилията

Наистина е достатъчно. Предостатъчно даже. Но дали ще се окаже само една стотна или ще дълбае с ентусиазъм както къртица – тунела за метрото. Дали няма и да надмине учителя? Тодор Живков дълбаеше за това – България да стане 16-а република на СССР. Днес г-н Борисов – министър-председател на уж европейска и натовска България, ни внушава респект към социалистическото минало, през което на два-три пъти страната ни фалира. И се стигна до венеца на „далновидното” ни партийно управление – А.Луканов обяви мораториум върху плащането на външния дълг. Яли, крали и се осрали. Но след всяко поредно омазване излизат с отговорна визия за бъдещето, в което са винаги вплетени и впити като пиявици.

Властовият им абонамент е безкраен. Част от този абонамент е и г-н Борисов, независимо от това какво демонстрира на думи. Напоследък те се хармонизираха с делата. Мечешка услуга за партньорския проект „Набуко” и с надути платна към „Белене”. Все едно дали с цяло или половин сърце или воден от някакъв прагматизъм. Ако за някого този строеж е „прагматичен”, този някой не е България. С достатъчно антибългарски и антихуманен заряд е заредено Белене. Но излиза, че можело още и още. „Колкото повече – толкова повече”.

Промяна, демокрация, реформи, търсене на отговорност, за доброто на България? Тинтири-минтири. И без Живков – все така по живковски. Задават се още „АБВ” и трактор-президент.