Теменужка Петкова е родена на 18 януари 1967 г. в София. Завършила е "Счетоводство и контрол" в УНСС. Има специализации в Португалия, Великобритания и Ирландия. В началото на август 2010 г. е избрана за директор на Агенцията за държавна финансова инспекция. Минала е през цялата йерархия на агенцията - от финансов ревизор до началник на дирекция "Организация и извършване на инспекционната дейност".
- Г-жо Петкова, вашата институция беше спомената в интервю на председателя на БАН акад. Никола Съботинов пред "Новинар" относно проверката на БАН. Бихте ли уточнили кога е проведена тази проверка и какво е констатирала?
- Проверката на БАН беше извършена от органи на Агенцията за държавна финансова инспекция от май до септември 2010 г. Обект на проверка бяха три въпроса. Единият беше свързан с това как се стопанисват имотите, предоставени на БАН от държавата, дали има извършени разпоредителни сделки с активи - собственост на БАН и как се разходва бюджетната субсидия на академията. В тази връзка извършихме проверка по всяка една от задачите, изготвихме доклад, който беше предоставен на БАН. БАН имаше възможност да подаде своите възражения и да изрази становището си по отношение на констатациите ни. Постъпилото от тяхна страна възражение, не съдържаше никакви нови факти или обстоятелства, които да променят по същество направените от нас констатации. Не бяха представени и никакви нови документи, които да не са били известни по време на проверката. Финансовият инспектор разгледа всяко едно от възраженията, но в крайна сметка не е прието нито едно от тях и констатациите останаха непроменени, така както са отразени в доклада.
- Какви нарушения открихте относно стопанисването на имоти?
- Извършихме проверка как БАН стопанисва имотите, които са му предоставени от държавата съгласно закона за БАН . Установихме, че голяма част от тях на практика не се водят в активите на БАН. В активите на академията от общо около 800 имота се водят 5 парцела и 18 сгради, от които 8 бараки. Това от своя страна ни постави пред невъзможност да проверим как всъщност БАН стопанисва своите имоти. Наложи се да извършим репрезентативна проверка, за да видим все пак къде се водят. Констатирахме, че те се водят в активите и в балансите на отделните институти, които са самостоятелни юридически лица. В тази връзка проверихме основните начини, чрез които те се стопанисват. Един от тях е отдаване под наем. Констатирахме случаи на отдаване под наем на изключително ниски цени. Например - една почивна станция на язовир Пчелина, област Перник с площ 6968 кв. м. и застроена площ от 780 кв. м. е предоставена под наем за 340 лв. на месец. Друг фрапиращ случай, който установихме е имот от 6000 кв. м в кв. Овча Купел, София, отдаден под наем за 100 евро на месец. Друг метод, чрез който БАН стопанисва имотите си, е т.нар. договори за съвместна дейност. Оказа се, че това е един много интересен начин за стопанисване на имоти. Съвместната дейност се изразява, според проверени от нас договори, че БАН предоставя чрез своите институти даден имот и за сметка на това на практика да не получи нищо. Такъв е случаят с един имот от 5000 кв. м в с. Студена, предоставен на една фирма. Договорено е тази фирма да дава процент от печалбата си, но не по-малко от 30 лв. И в момента тази частна фирма дава на БАН 30 лв. на месец или това е по 0.006 лв.м2. В това, според тях, се изразява съвместната им дейност, каквато на практика не е осъществявана.
- Кой взима решение на кого да се отдаде под наем даден имот и срещу каква сума?
- Решенията би трябвало да се взимат от собственика на имотите – БАН. Ние констатирахме, че всеки един от тези имоти е отдаван под наем от съответния ръководител на института, договорът е подписван от него и в повечето случаи от председателя на БАН. Установихме и случаи, в които договори за отдаване под наем или за т.нар. съвместни дейности са подписвани от лица, които изобщо не са имали правомощия да подписват такива. Научен сътрудник от Инстититута по металознание е подписал договор за съвместна дейност, съгласно който на частна фирма се отдава стругарска работилница с машини и съоръжения от 32 м2. Като резултат съвместна дейност няма, за БАН няма стопански ползи, а са извършвани само разходи за ток, вода и консумативи. Включително институтът е заплащал изработени отливки на фирмата. Вследствие на нашите проверки един от основните ни изводи е, че няма определен ред, от който да става ясно на какво основание се стига до там, че се отдават под наем имоти на цени от 4 стотинки на м2. През 2007 г. са утвърдени правила от страна на председателя на академията, а не от Общото събрание, както предвижда Законът за БАН, съгласно които минималната цена за наем на имотите е 2 евро на кв. м за производствени сгради и 1,5 евро на кв. м за офис сгради. Независимо от тези правила, ние констатираме редица случаи, в които имоти са отдавани под наем под посочените минимални цени.
- Има ли прекратени договори за наем след вашата проверка?
- Нямаме информация. Смятам, че нашата проверка би трябвало да бъде един сигнал, че в БАН определено има проблем със стопанисването и управлението на техните имоти. Ние сме извършили репрезентативна проверка на част от договорите и не сме проверили всички отдавани под наем 600 имота. Но, имайки предвид установените от нас случаи, не знам какво бихме констатирали, ако бяхме извършили проверка на всички тях. В медийните си изяви на акад. Съботинов твърди, че проверката ни е тенденциозна и поръчкова, което меко казано е некоректно. Агенцията за държавна финансова инспекция е една много сериозна институция. Тук работят отлични професионалисти и в нашата работа има изискване да доказваме всяко наше твърдение с документи. Не разбирам защо акад. Съботинов реагира по толкова гневен начин. Напротив, нашият доклад с установаните проблеми и нарушенията, би трябвало да послужат като сигнална лампа, че явно има проблем и следва да бъдат взети адекватни управленски решения тази порочна практика да бъде прекратена.
- Проверявали ли сте обществени поръчки на БАН и констатирахте ли нарушения?
- През 2008-2009 г. установихме, че от страна на БАН са проведени 5 обществени поръчки. И в петте процедури сме констатирали идентични нарушения. Председателят на БАН всъщност е одобрил документация, в която не се съдържа точни указание и ред за определяне на оценката по всички показатели. Това е довело до субективно оценяване от старана на комисията на отделните кандидати. В един от случаите и до промяна в класирането на кандидатите. За установените нарушения са съставени 5 акта за установяване на административни нарушения, от които 4 са на акад.Съботинов.
- Ръководството на БАН почти във всички медийни изяви подчертава, че има изобретения, които не се оценяват в България, а получават висока оценка от чужди учени и министри.
- Проверявайки как БАН разходва средствата, предоставени от бюджета, установихме, че за 2008 и 2009 г. БАН е разполагала с 215 млн. лв. за научно-изследователска дейност. Логично беше да проверим какво на практика БАН е придобил като нематериални активи под формата на лицензи, на търговски марки и друга интелектуална собственост. Извършвайки проверка на счетоводните документи, констатирахме, че към 31 декември 2009 г. в счетоводните регистри на БАН се водят 32 такива продукта на стойност 39 000 лв. Междувременно преглеждайки годишния отчет за дейността на академията за 2009 г., установихме, че се говори за 87 защитени документа обект на интелектуална собственост. Реално 55 документа не са водят в счетоводните регистри на академията. Това не е нещо ново за БАН, тъй като проверявайки как БАН стопанисва жилищния си фонд, установихме, че е налице един апартамент в София, Научен комплекс – 4 км., който не се води в активите на БАН и академията не знаеше за неговото съществуване. Там едно лице се е самонастанило, живее неизвестно от кога и вследствие на нашата инспекция БАН взе решение за извършване на оценка на стойността на апартамента и завеждането му в баланса на БАН.
- Вие отскоро оглавявате Агенцията за държавна финансова инспекция. Какви проверки са направени в този кратък период, от кого постъпват повечето сигнали?
- В Агенцията за държавна финансова инспекция постъпват много сигнали от различни институции и лица, тъй като една от основните ни цели е защита на публичните финансови интереси. Най-много са сигналите, които получаваме от държавни органи, от физически и юридически лица, следват постановления от прокуратурата, по информация от Сметната палата, от Агенцията по обществени поръчки. От началото на 2010 г. до настоящия момент сме получили над 600 сигнала, а финансовите инспектори, които работят в агенцията, са едва 110.
- Какви нарушения най-често констатирате?
- Те са свързани най-често с нарушение на бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на организациите и лицата, които проверяваме. Едни от най-често срещаните нарушения са тези в областта на обществените поръчки. Контролните органи на агенцията са единствените, които имат правомощия да санкционират при нарушенията в областта на обществените поръчки. Обикновено нарушенията са свързани с работата на комисията, която е определена да разгледа, оцени и класира офертите. Много често наблюдаваме случаи, в които комисията необосновано отстранява от процедурата даден кандидат и по този начин дава предимство на друг. Много чести нарушения са и случаите, в които установяваме анексиране на вече сключени договори след проведена обществена поръчка, в резултат на които се променят параметрите на първоначално сключения договор, както по отношение на предмета, така и по отношение на стойността на поръчката. Безспорно най-тежкото нарушение при обществените поръчки е непровеждането на процедура при наличие на основание за това. За съжаление, трябва да отбележа, че от 2007 г. до настоящия момент се забелязва една трайна тенденция на увеличаване на откритите от нас непроведени процедури, както по отношение на броя, така и на тяхната стойност. Ако през 2007 г. техният брой беше 202 случая за непроведени процедури за 29 млн. лв., то през 2009 г. тези случаи са вече 287 за 71 млн. лв., което е много притеснително.
- Има ли някоя община в страната, която да е първенец по брой сигнали или констатирани нарушения?
- Такъв регистър ние не водим, но мога да ви кажа, че на практика най-много сигнали получаваме за общините и там констатираме най-много нарушения. Общините могат да бъдат определени като рискова категория възложители на обществени поръчки.
- През тази година кои са най-сериозните констатации от последните ви инспекции?
- През последната година сме извършили стотици финансови инспекции. Една от най-сериозните е инспекцията в Българския енергиен холдинг, където констатирахме, че по силата на едно постановление на Министерски съвет от 2008 г. на холдинга са предоставени 400 млн. лв., от които 77 млн. лв. не са изразходвани за целта, за която са предоставени. Сумата е била използвана включително за погасяване на задължения на холдинга към държавата за изплащане на дивиденти и за предоставяне на кредити на други лица. В тази връзка сме дали указание БЕХ да възстанови сумата в държавния бюджет. През юни приключи инспекцията на администрацията на Народното събрание. Там констатирахме нарушения в областта на обществените поръчки във връзка с изграждане на телекомуникационни системи. Друга интересна финансова инспекция е тази на община Дулово. Обект на проверката беше една обществена поръчка, финансирана със средства по Оперативна програма „Околна среда” за изграждане на водопровода на Дулово. Констатирахме, че комисията, която е определена да разгледа, оцени и класира офертите необосновано е отстранила двама от кандидатите и по този начин е дала предимство на единия от тях, който е дал най-неизгодната оферта с най-високата цена. Поръчката беше на стойност 28 млн. лв.
От http://www.novinar.net/
Вземете последните новини.png)
