Далавера ли са строежът и ремонтът на паметници?

Всички помним скандалите със строежа на паметници от стария бургаски кмет, когато предизборно бяха “усвоени” от строителни фирми и “творци” стотици хиляди лева. Освен това редовното почистване на опозиционни надписи с боя за хиляди левове на гоздилата с шмайзера, т.нар. Альоша; Морската градина пък гъмжи от каменни истукани и гранитни тикви на комунистически функционери.  

Строежът за паметници обаче не е секнал, както би си помислил някой. Напротив, въпреки кризата, паметници никнат като гъби. Водещи в предложенията за нови мемориали са т.нар. родолюбивите “независими” съветници, които действат на принципа “с чужда пита – майчин помен”, т.е. с парите на данъкоплатеца бургаски.

Вдигнат бе паметник на Петко войвода, сега чуваме, че и на Вазов ще се прави някакъв паметник. Сигурно скоро и на някой друг националист, ще се окаже “пренебрегнат” и “забравен”? Стамболийски също се сдоби с нещо мраморно на път за вечността. /Ако цитираме Пушкин, който също има паметник в Бургас, творците имат “неръкотворни паметници”, така че някакъв гранитен отломък не може да го замести, да не кажа, че ефектът може и да е отрицателен, какъвто е паметникът на Фотев, който няма нищо общо с поета.../ Но целта е явно свежи пари да попаднат в изпълнителите, а вероятно и в “инициативния комитет”, /освен слава!/, който се е сетил за крайната нужда от тоя или онзи паметник, плоча или барелеф.

Разбира се не от паметници има нужда нашият обществен живот, а от проветряване, реформи и модернизация. Да гледаме назад е лесно, другото е трудно…  Най-пресният пример за разпространението на заразата по нови паметници е с плочата на театрален композитор, писал музика за недялкойордановите постановки. Общината се отчете с 5 хил.лв. на неутешимата вдовица; във всеки случай комисията по култура към ОбС  безхаберно вдига рамене…

Всички признават, че паметникът е знак за нещо. Но не и БСП, което казва, че паметниците били част от историята на България и ако ще се махат паметници, трябвало дискусия… със техните “специалисти” по историята. Хората съборили хиляди храмове в Русия сега твърдят, че да се събарят паметници било вандалщина. Брей, какви европейци имало между нас! Това не са ли същите, дето преименуваха надгробни плочи през Възродителния процес, когато турците трябваше да станат българи?!  Но с комунист /и радио/ не спори, щото  винаги е прав… Вярно, че доскоро историята бе собственост на комунистическите историци, /вкупом и доносници на ДС/, но да твърдиш, че гранитните купища в чест на завоевателната сталинистка армия са “важна част от нашата история” е плод на низкопоклонно мислене.

Най-новото, което сега научаваме е, че са отпуснати 30хил. за ремонт на “альошата” и “динозавъра” в парк Славейков; за “альошата” /грозният комунистически фосил/  и неговото рушене първи  писахме неколкократно;  решението обаче да се укрепва нещо, което и природата не иска, не е рационално; може би сега е дошъл момента за неговото преместване? Нужна е малко смелост от господа съветниците, поне от тия с гражданско чувство… Знаем, че има предложение за нов паметник на покровител на града /св.Никола/ – така че мястото му е там, в символния център, в агората, а не унизяващия чуждоземен войник, който ни навлече червената диктатура; щом в родният град на Сталин са намерили сили да смъкнат паметника му, защо и в Бургас да не се случи нещо естествено? Вярно, БСП ще драпат с зъби и нокти да си запазят култовото място, но това също е естествено – важното е, че обществеността не стои зад тях. Хората не искат този позорен знак, който затлачва площада, а сега остава и да убие още някой невинен.

Другият паметник е конникът в Славейков, който заплашително се руши; винаги е било енигматично какво олицетворява този конник с огромен торс и малка глава  /това било БЗНС през 23-та година!/? Вероятно “свободата”? Още един комунистически освободител!? Сега и за него ще отидат хиляди левове. И така до безкрай ще се поддържат комунистическите гранитни и бронзови фашкии, осеяли държавата… Ами т.нар.”пантеон”, който народът спонтанно превърна в тоалетна след падането на режима? 

Колко такива опасни “обекти” с претенции за “историята” има още на територията на общината? Какво ни носят тези обекти, на кого са нужни? И защо идващите поколения трябва да се препъват в тях? Очевидно  е, че трябва някаква стратегия спрямо паметниците – новите и старите. Защото сега виждаме хаос,  който облагодетелства нечисти помисли и интереси.