Бресткият договор

Не, не става дума за унизителният мирен договор между Германия и станалата току-що „съветска” Русия от 1918 г. – сключен от Ленин, вероятно като отплата за немското злато, с което са платени превратът и кървавото установяване на комунистическата власт. Става дума да друг един договор, негласен и коалиционен, сключен току-що в българското село Брест – за балотажа на местните избори.

Там СДС и БСП се обединиха в подкрепа на кандидатурата, издигната от т. н. „обединени земеделци” Мариана Несторова. Обединението обаче е не толкова „за”, колкото „срещу” – срещу кандидата за кмет на ГЕРБ Цецо Луканов. Името на последния нашумя във връзка с обвинения за купуване на гласове срещу даване на аванс от по 50 лв. на работниците в неговия колбасарски цех; впрочем обвинението дойде непосредствено след като ГЕРБ предаде на прокуратурата записи, от които става видно договарянето на гласове в друго село – само че този път от страна на БСП.

Интригата обаче не свършва тук. Оказва се, че автори на компромата срещу местния арендатор са воеводите от ВМРО в битността си на членове на коалицията „Напред”, чийто негласен лидер Ковачки в момента е подсъдим. Същите се опитвали да провалят Цецо Луканов на първия тур; на втория обаче застанали зад него.

Така – чрез тези взаимоотношения се оформя Бресткия договор, с една единствена точка, валидна за всички участници: „Всичко в името на властта!” И в този договор е цялото ни политическо настояще – милата родна картинка на нравствено безразличната България. Купуване на гласове, безцеремонно обединяване на уж непримирими политически противници, удари под кръста и прелитане на палави политически пеперудки от позиция на позиция. СДС и БСП заедно – което към две десетилетия беше напълно немислимо – срещу ГЕРБ, заедно с която партия СДС уж ще управлява България. С мотив – търговия с гласовете на избирателите, което пък БСП практикува с пълна сила. В политическия калабълък блуждае ВМРО, което носи байряците си ту против гербера, ту в негова защита. Няма принципи, които да определят кой кой е и за какво се бори, мъж ли е, жена ли е – май всички са политически хермафродити. И всеки се бори се за власт – само и единствено за нея, заедно с когото му падне – независимо какво е говорил и правил преди това.

И има известна ирония, че този алъш-вериш се случва в село Брест. И от този Брестки договор се долавя дъха и духа на Ленин.