«КАК СИ, БРАТ?»

Извадка от телефонните разговори между Путин и Борисов: «Как си, брат, всичко наред ли е?»

Путин явно се мазни. Путин явно е «на ти» с него. Путинци, Лужковци, Бойковци, Живковци, Първановци обичат много да са «на ти» помежду си. Това «на ти» е българо-руски феномен – обичаме се, бе, к,во да прайш! А, да не забравяме и Руменчо Петков. Тоя феномен си има дълго минало, още от имперските времена на руската царщина, чиято пропаганда е трябвало да набие в главите на българския селяк че, видите ли, ние с вас сме дупе и гащи – и че разлика почти няма. И почти са успели.

Е, няма особено значение, че българите и досега носят потури, елеци и беневреци и ги минават за народно облекло. Няма толкова значение и уникалния български фолклор, тоест пеене, танци, празници, половината гръцки и половината тракийски. Няма значение и единственият безпадежен славяно-турско-гръцки български език с член накрая, който руснаците не могат да научат даже  и ако минат през партийни школи.

Да си кажеш «Как си, брат?» си е друго. Това не е като да седиш на една маса с всичките студенокръвни европейски държавници, отрупана с ястия които не знаеш дали са сладки или солени, за които ти е нужен отделен курс да те научат с вилица ли се ядат или с лъжица. А вилиците и лъжиците на масата пред теб са много и трябва да знаеш с коя да почнеш. А и папионката на врата те стяга – и без още да си отпил и една глътка, се потиш.

«Как си, брат?» си е наш руско-български етикет: руснаците обичат сланина и ние обичаме сланина. Пушена, печена, напиперена, но проста сланинка. Е, руснаците още не са отвикнали да я сервират на западняци и не разбират защо на тия хора им се изправят косите само при вида й, камо ли в съчетание с кисели краставички.

«Другарят Хрушчов здравата ме дра!» - казва другарят Тодор Живков. Това «дра» си е чист руско-български, правешко-московски любовен жаргон и трябва да се разбира като критика, след което пак се сяда на сланинка, краставички  и водка. Иначе другарят Тодор Живков си беше и непослушно момче – и руснаците често му размахваха пръст, но си беше и ма-а-азен-мазен като сланинка, и затова се удържа толкова дълго.

Някои ще кажат: «Оставете го тоя подлизурко, червей!» Е да, ама не можем да го оставим – та той беше еталон на нацията цели тридесет и пет години! Как така ще го оставим? Ако оставим него, тогава ще трябва да оставим и Петко Славейков, който казал че това не е нация, а мърша. А ние не можем да оставим Петко Славейков, защото в цялата нация влиза и Тодор Живков, и Гоце Първанов, и Петко Славейков. Така че или ще сме всички заедно с Тодор Живков и Гоце Първанов, или не сме.

Е, наистина в нацията влизаха и Фердинанд, и цар Борис, и всичките възрожденци, от които нито един не щеше да е нито дупе, нито гащи с руснаците, защото знаеха, че много скоро ще им засмърди. Затова и още Фердинанд е обличал софийските селянки в европейски одежди, за да ги прави на по-европейки и да приличат малко от малко на придворни дами, с гащи или без гащи. Ето от тогава тръгват и градските песни – и на никой не му е минавало и през ума за чалга, защото мирише на запарени потури.

Мършата е загнило месо, тоест месо, което се превръща в гной и смърди, ядат го червеи. На мърша смърди всеки път, когато не кажеш истината и си затраеш. Това значи, че просто не понасяш истината, че я заобикаляш, че те е страх. Ама така те е страх, че направо си глътваш граматиката, нещо като външния министър на Съветския съюз Андрей Громико, който изглеждаше точно така – като човек с глътната граматика. Та един ден на излизане от  един вашингтонски хотел местен журналист го попитал: «Господин Громико, добра ли беше закуската ви днес?». На което той отговорил: «Perhaps»!

Но да не отиваме толкова далеч – имаме си и наши родни примери. Ето например президентския секретар оня ден приложил нов метод към истината – когато един журналист му поискал записите на разговорите между Путин и нашия Голем Член, той получил «мълчалив отказ». А «мълчалив отказ» звучи също като да наречеш паметника на съветската армия «красива комсомолска лимба на челото на София». Както виждате, и президентския секретар си е глътнал граматиката.

Ето защо трябва да се запитаме: да си глътнем ли всички граматиката или не? Иначе на кой му пука за истината!