Средният пръст на “Газпром”

“Няма да ви дадем нищо!” – с тези думи може да се обощи резултатът от посещението на вицепрезидента на “Газпром” Александър Медведев в София и Братислава. Исканията на двете най-пострадали от газовата криза страни бяха отхвърлени с еднакви аргументи и еднакво високомерие. Медведев отказа фrнансови компансации с повече от странния аргумент, че според сключените  договори посредническите компании "Овергаз инк", "Винтерсхал" и "Газпромекспорт" не носели отговорност в случай на война, наводнения и други природни бедствия. Остава да се изясни въпроса дали Медведев тълкува понятието “газова война” в буквалния смисъл на думата, или разглежда едностранното врътване на кранчето от страна на “Газпром” като природно бедствие.

            Със сродно неразбиране бяха посрещнати българските искания и за компенсиране на загубите чрез преференциални цени на газовите доставки, отказът от такса за пренос за определен период и разрешение за достъп до доставки от трети страни през руската газопреносна мрежа. Последната възможност изглежда се оказа напълно неразбираема за Медведев, който реагира с думите: “Не виждам необходимост от транзит на газ през руска територия от трети страни. Ние разполагаме с достатъчно газ". Тъй де – кой наивник би могъл да предположи, че руснаците сами ще прецакат възможностите си да рекетират някогашните си сателити. Вързали сте се за нас и ще си стоите вързани – това очевидно е категоричната руска позиция спрямо всякакви намеци за диверсификация на всякакви енергийните източници в териториите, мислени като изначално подвластни им задгранични губернии.

            Искането за директно договаряне с “Газпром”, като се избегнат посредниците, благодарение на чиито печалби плащаме най-скъпата газ в света, бе отхвърлено със същата безцеремонност и наглост. Вместо това Медведев предложи “Булгаргаз” да стане акционер в “Овергаз инк”. Пита се какво ще бъде неговото участие – и каква ще бъде ползата за националната газова компания от съответната инвестиция.

Отговорът е прозрачен – полза несъмнено ще има, но за “Газпром”. Тази игра вече сме я виждали – през 1996 г., когато на мястото на “Овергаз инк” бе “Топенерджи”, а на мястото на Сашо Дончев – Андрей Луканов. Тогава Луканов заедно с тогавашния шеф на Комитета по енергетика Никита Шевершидзе се опитаха да уредят точно такова съучастие – в полза, разбира се, за “Газпром” и застъпника на неговите интереси в България – най-могъщата тогава икономическа групировка Мултигруп. Направиха го зад гърба на тогавашния министър-председател Жан Виденов, но очевидно със знанието и подкрепата на Румен Овчаров, който и тогава, както и сега, менажираше българската енергетика в полза на руската такава. Българското участие щеше да се изразява в прехвърляне на две трети от собствеността над газопроводите на българска територия – по една трета в полза на “Топенеджи” и “Газпром”.

Това беше нещо повече от мръсна сделка – беше откровено национално предателство. Чрез този акт биха били отнети и последните гаранции за някаква евентуална енергийна независимост на страната ни, а газовите тръби, прицелени като цеви в Европа, щяха да използват България като основен свой рубеж. Сделката пропадна единствено защото Виденов научи какво му се крои в последния момент – и моментално уволни Шевершидзе.

За разлика от него новата генерация социалистически юпита очевидно не се чувстват толкова съпричастни към националните интереси. Като доказателство могат да се посочат договорите за строителство на АЕЦ “Белене”, които обвързват страната ни с гаранции за милиарди долари – с цената на това десетки години да купуваме от същата АЕЦ скъп ток в полза на изграждащите я руски компании – и особено този за “Южен поток”, който от раз хариза на руснаците 50% от собствеността на газопроводите, които ще бъдат построени на българска територия, и който със самото си сключване обезсмисли до голяма степен европейския проект “Набуко” – чрез осъществяването на който бихме  могли да диверсифицираме енергийните си източници. Тъй че може би е редно да бъдем внимателни – за да не ни изненадат някоя сутрин с новината, че газопреносната мрежа не България не е вече българска.

Как реагира България на този масиран отказ на “Газпром” да компенсира по какъвто и да било начин страната ни, понесла стотици милиони загуби благодарение на едностранното неизпълнение на договорите от руска страна? Като заведе съдебни дела и поиска неустойки по съдебен ред? Да – такова обещание имаше, ала няма никакви данни то да е приведено в изпълнение; по-скоро тази възможност бе смутолевена еднократно и после забравена. Някакъв жест на възмущение, че след толкова хождения в Крумъл, след толкова коленопреклонни путиниади в България продължават да ни третират с имперски методи и маниери – за това, че гледат на нас просто като на пионки в голямата геоенергийна игра; за това, че “Газпром” в най-буквалния смисъл на думата показа среден пръст на България? Не видяхме нищо подобно – българските управници просто преглътнаха това очевидно унижение и веднага потърсиха начин да отбият общественото внимание в друга посока.

Затова пък с много шум и трясък искаме компенсации не от Русия, но от Европейския съюз, който също като България пострада от газовата криза. Първо поискахме да отворим отново затворените блокове в АЕЦ “Белене” – нищо, че тяхното затваряне бе основна част от изискванията да не приемат в ЕС; нищо, че за самото затваряне получихме стотици милиони евро компенсации; нищо, че техния рестарт изисква нова договореност за доставка на ядрено гориво и преработка на радиоактивни отпадъци – разбира се, пак с Русия. След това андрешковско щение, неприкрито обосновавано с презумпцията “ако мине номера”, поискахме близо милиард евро, за да свържем газопроводите си с тези от съседните страни така, че да можем да получим спасителни количества газ в случай на криза, и да изградим нова газохранилище.

Както беше подчертано – искаме тези пари от Европа, защото не сме ги предвидили в бюджета си. Няма отговор на естествения въпрос: а защо не сме? Дали пък не е защото не искаме енергийна диверсификация? Дали пък задграничните кукловоди на политическия ни живот не я искат? Дали пък някой не върти този газово-енергиен импас, за придърпа надигналите глави бивши съветски сателити обратно в блатото?