Миролюбието на войнолюбието

11 септември е нещо като отправна точка за всички новинарски емисии” на Би Ти Ви.

Чух това да казва от екрана тази вечер Люба Ризова, която е шеф на същите новини (и на огризките от публицистика в телевизията). Тя и друг път е изричала подобни истини ( в случая отново не подозира колко е права). Като мой началник ме е “съветвала” да си направя собствена медия, щом не съм съгласен с нея. Което и сторих със списването на този блог, в който се чувствам провокиран да споделя някои остарели новини.

Да, атентатът от 11 ноември 2001 г. наистина е отправна точка, но за скритата от зрителите част от действителността – такава, каквато е зад кулисите на телевизията, която е най-популярната в България и формира обществено мнение. Не че тази истина е валидна като характеристика за всички колеги и ситуации – ни най-малко. Но може да служи за “отправна точка”, ако не за “всички новинарски емисии” , то за отговора на някои въпроси, свързани с “човешкия матрял” в нашата професия.

Това, което ще споделя, е толкова шокиращо като спомен и грозен факт, че мога в аванс да кажа: спестявал съм го досега защото е отвъд човешкото и не ми се ще да съм аз този, който го сервира за публична консумация, съзнавайки, че най-вероятно ще понеса негативите с обвинения за “донос”, “завист”, “реваншизъм”, “комплекси” и т.н. Нямам никакъв интерес да си притурям още врагове – имам си ги повече от това, което е необходимо за статута на журналист, принуден да вирее под санитарния минимум в българското медийно блато. Но стоя зад думите си.

Нали публиката е настървена да знае истината! Самият президент пледира за прозрачност – защо да не приложим този принцип и към телевизията, която му служи толкова всеотдайно?

Би Ти Ви съобщи в централното си телевизионно време кои са нейните лица за десетилетието по повод на годишнината от излъчването на първите новини на 18 ноември 2000 година. Не е изненадващо, че като продуцент сред професионалистите зад кадър е посочена Виктория Бехар. Съзнавам, че по-скоро й създавам проблем с ненужната за нея похвала, но не мога да не призная, че всъщност тя е истинският мотор на новинарството в предприятието, чиято фасада, свързана с корпоративно -политическите машинации, е Ризова.

Също толкова заслужено, но “пред кадър”, сред репортерите е отличена Любомира Бенатова. Най-добрата за десетилетието!

На 11 септември 2001 г. Миролюба на висок глас и в екстаз повтаряше “ Е, сега им се е.а майката на американците”! Беше дяволски щастлива и засмяна от гледката на апокалипсиса в Ню Йорк! Сцената се развиваше в нюзрума на Би Ти Ви на фона на кадрите, които показваха в реално време срутването на небостъргачите в Ню Йорк и летящите от прозорците на небостъргачите все още живи хора, опитали се да откраднат няколко секунди живот.

Не очаквам да бъда подкрепен от свидетели, макар мнозина колеги да бяха такива в зала 12 на НДК.

Премълчавал съм досега този (допълнително кошмарен) спомен за кошмара от 11 септември, защото думите ми неминуемо ще се възприемат като лична атака срещу Миролюба, за каквато нямам основание. На мен лично “нищо не ми е направила”. “Само” се радваше от сърце на невероятната човешка трагедия…

Освен всичко друго не ми се щеше някой от субектите, “заковани” от най-добрата разследваща журналистка на телевизията през годините, да злорадства за сметка на напористата Миролюба.

Наречете го изповед или както щете. Споделям една от най-уродливите истини за задкулисието на професията. Бил съм години наред очи в очи със смъртта: виждал съм трупове и умиращи, а и самият аз неведнъж съм бил застрашен да стана един от тях: но преди 11 септември 2001 г. не бях се докосвал до радостта от масово убийство. Тя се разигра пред очите ми насред Би Ти Ви.

Вероятно все още щях да пазя тази отблъскваща тайна, ако не бях взривен лице в лице от екрана от твърдението на лицето на новините на Би Ти Ви, че тъкмо 11 септември е “отправна точка” на новините. Не съм търсил тази символика, тя сама ме споходи.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/