Халосаха ли Румен Петков или патроните са халостни?

От екрана на БНТ тази сутрин научихме от Ваньо Танов,
бивш шеф на Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) и настоящ началник на агенция „Митници“, че вътрешният министър от тройната коалиция Румен Петков е бил засечен да действа като престъпен бос. След Танов това потвърди и настоящият министър Цветан Цветнов.

Ето какво каза Цветанов в отговор на водещия:

Водещ: “Прословутата среща в защита на националните интереси с посредничеството на Алексей Петров между Румен Петков и братя Галеви се оказва, според Ваньо Танов, че е среща по искане на Златко Баретата – да се договарят територии между Златко Баретата, неговите хора и братя Галеви, и че има двама посредници. Единият е Алексей Петров, а другият Румен Петков.
Цветан Цветанов: След като г-н Танов го казва, като човек, който тогава е бил шеф на ГДБОП, може повече да му се вярва на него, отколкото на който и да е било друг.
Водещ: Тоест това е достоверно, според вас?
Цветан Цветанов: След като се казва от него като човек, който е бил в общи линии свидетел на всичките тези събития и факти, които са се раздвижвали, тогава – да. “

Този път няма „грешка“ и „развален телефон“. Танов и Цветанов говориха в едно и също студио в разстояние на броени минути. Нямаше „посредничество“ на чуждестранен бушон, който може да бъде натоварен с високото напрежение на обществените очаквания и евентуално ремонтиран, ако изгърми – както изглеждаше в случая с германския журналист Юрген Рот и неговата интерпретация на обвиненията на Цветанов срещу бившия главен прокурор Никола Филчев.

Интересното е дали от това ще последва нещо. Защото се оказва, че нямало запис на въпросния разговор. Откъде обаче тогава Танов е сигурен за неговото съдържание до степен да го оповести? И защо чак сега- нещо променило ли се е във факта, че липсва съответното доказателство?

В каубойските филми класиката в жанра е ситуацията „пистолет срещу пистолет“. Във филма, който гледаме тук до пълно прогонване на публиката от киносалона, се повтаря за пореден път „дума срещу дума“. А тя, за разлика от куршума, дупка на прави. Което в крайна сметка легитимира актьорите в ролята на злодея, като Никола Филчев и Румен Петков.

Докато се халасоваме с халостните патрони на „доброто ченге“, усещането за имитация на прилагането на „цялата строгост на закона“ превръща в трагикомедия уж сериозния сценарий за борбата с престъпността. А той е комай единственият капитал на това управление, което трябва най-после да покаже, че първо стреля и след това обявява, че е повалило лошите в битката, резултатите от която, по липса на доказателства ( за обратното) не са налице. Дори са наопаки на онова, което беше заявено като намерение, поставило по волята на избирателя на поверената им длъжност днешните шерифи на държавата.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/