Споразумената прокуратура

Веселин Данов, варненски гангстер, син на покойния Христо Данов, бивш министър на МВР в правителството на Димитър Попов и правнук на големият български възрожденец Христо Г. Данов, тези дни бил пуснат предсрочно от затвора – за което ни се съобщава със специално възторжено съобщение от пресцентъра на варненския съд. Престъпленията на Веселин Данов, който навремето разказваше в интервюта за буйните си младини от началото на прехода, когато да излезеш без бухалка било все едно каубой да излезе без револвер на кръста, са описани по следния забележителен начин:

“В началото на юни 2009 г. Веселин Данов и синът му Христо Данов - също общински съветник, постигнаха споразумение с Варненска окръжна прокуратура и съдът ги одобри. Данов получи 3-годишна присъда, след като призна вината си за 4 престъпления - за образуване и ръководене на престъпна група за разпространение на наркотици във Варна в периода септември 2004 - ноември 2006, за ръководене на въоръжена престъпна група през септември 2008 година, създадена за изпиране на пари, придобити от престъпна дейност - склоняване към проституция и трафик на жени, затова, че на два пъти получил по 1000 лева, за които знаел, че са придобити от проституция, както и за изнудването на Николай Ив., извършено в съучастие със сина му Христо.”

Три годишна присъда за бос на две престъпни групи, за пране на пари, рекет, склоняване към проституция, трафик на жени и прочее... От тях само две и половина излежани, защото работил като домакин в затвора, не е допускал никакви нарушения, не е наказван и е бил награждаван с домашен отпуск. И от тях вероятно повечето – в предварителния арест.

Очевидно българското правосъдие е постигнало напредък и е разработило разнообразни ноу-хау в основната си дейност – обслужване на организираната престъпност. Вече не само пуска очевадни мафиоти да си вървят по живо и по здраво – както е в случая с “братя” Галеви, но и върти активен бизнес с индулгенции: като попрехвълиш мярата, просто се “споразумяваш” със съответните прокурори, отиваш на кратка почивка в някоя ВИП килия, прекарваш времето си там на някоя синекурна длъжност – като не забравяш и светския живот по казина и дискотеки, щото като примерен затворник те пускат редовно в отпуск – което важи не само за дребния гангстер Веселин Данов, но и за едри екземпляри като Митьо Очите. След което излизаш предсрочно и тържествено като примерен затворник и лоялен гражданин.

И тази индулгенция се дава – забележете – от прокуратурата, която по определение защитава интересите на държавата и обществото в съдебния процес – и от “независимия” съд, който гарантира справедливост за българските граждани. Ето формулата на тази “справедливост”: голкото по-едър е престъпникът, толкова повече нарастват шансовете му да се “споразумее” с прокуратурата и да получи микроскопична присъда. Да сте чували някой кокошкар, откраднал пет кокошки от нечий селски курник, да се е споразумял с прокуратурата, да е признал вината си и да е получил облекчена присъда? Не, нали? Няма и да чуете. Този чичо ще си лежи присъдата до последния ден – и най-вероятно тя ще е за повече годинки от тази на Веселин Данов.

Трябва ли да се чудим впрочем? Неговият близък приятел, бившият главен прокурор Никола Филчев някога беше съдия – и също даде три години присъда на един от гардовете на Ерджан Рашид – Роко. За убийство, извършено по особено жесток начин. Размахало момчето бухалка в един бар – и пръснало черепа на своя опонент. Тогава споразумяването с прокуратурата беше още непозната хватка – но и без споразумяване юридическите умения на Филчев свършиха работа.

Присъда като слънце – като тази на Веселин Данов, който го беше приютил в хотела си след убийството на Николай Колев. С една малка добавка – не само като слънце, ами и условна. Злите езици говорят, че за тази условност Роко се бил изръсил с шестцифрена сума. Ама кой ти слуша злите езици...