БАН не трябва да бъде работодател на учените (Едно мнение, без претенции за изчерпателност)

Академията трябва да се състои от няколко научни направления, които да покриват целия спектър на научното знание. Чисто номинално към тези направления трябва да се числят всички институти, ВУЗ (с техните факултети, департаменти, катедри) и други научно-образователни структури, които са пряко свързани с производството и разпространението на този тип знание, което е част от това научно направление.

В оперативен план в тези направления трябва да участват (под формата на изборна отдолу нагоре комисия) представители от всички сфери на знанието: учени, преподаватели, учители и държавни служители от всички звена, свързани с научната практика. Участниците в тези направления са хора, които са на щат в различни звена, обвързани по някакъв начин с производството, разпространението и управлението на научното знание.

Тяхното участие в тези направления трябва да има преди всичко представително-експертна и чисто академична функция, а заплащането за това участие трябва да бъде символично: това трябва да са хората, които ще изработват препоръчителни научни стратегии и ще предлагат мерки за тяхното осъществяване. Част от работата им е да организират обсъждания – освен вътрешни в рамките на направлението, това трябва да са семинари, конференции, кръгли маси и т.н. – на научните стратегии и мерки за тяхното осъществяване.

Друг аспект от дейността на тези направления трябва да бъде подпомагането на научните публикации, тяхното популяризиране (понякога това може да включва и превод от български на чужд език на съответна значима научна публикация), издаването на академична и справочна литература и търсенето на начини за допълнително финансиране на перспективни национални и международни проекти.

Не на последно място направленията трябва да търсят и осъществяват международни контакти между българските учени, работещи в това направление и техни колеги от чужбина. Тази дейност трябва да бъде чисто експертна, съветническа, академична, просветителска дори, но не и управленска. „Шапката” на тези направления е ръководството на БАН: председател и двама заместници, които координират дейността на направленията и осъществяват (не само лично, а по-скоро организационно) контактите между БАН и други сходни научни звена по света. Параметрите на тези контакти трябва да се изработват в направленията, а подписите под сключените договори и споразумения (освен ако не са рамкови) трябва да бъдат на ръководителите (директори на институти, ректори и декани на ВУЗ – в зависимост от ранга на съответното споразумение) на съответните научни и образователни звена.

Към „шапката” на БАН, като неразделна част от Академията, трябва да бъде и корпусът от действителните нейни членове по право – академиците и член-кореспондентите. Те трябва да получават пожизнено – докато са на щат в някое научно или образователно звено, както и след пенсионирането им – примерно, по една доцентска заплата към заплатата, респективно пенсията. Всички те, естествено, ще участват в работата на отделните направления. Освен това, те ще имат последна дума при избора (той трябва да става отдолу нагоре: предложенията излизат от различни институти, ВУЗ, обществени организации, държавни структури и задължително да са придружени от становищата на поне двама или трима утвърдени учени от други страни по света) на нови членове на Академията.

Към БАН остават научният архив и националното академично издателство. БАН трябва да разполага и с малки по щат (4-5 души) юридически и финасов отдели, чиято основна задача ще бъде управлението на собствеността на Академията в интерес на цялата научна общност в страната, както и обезпечаването на дейността на направленията.

Собствеността на Академията е собственост на БАН, а не на държавата. Към представителните функции на Академията трябва да спадат и различните чествания, тържества, публични сказки, и т.н., свързани с дейността на отделните нейни направления. Академията трябва да има правото (предложенията са отдолу нагоре, предварително са съгласувани с институтите и ВУЗ, придружени са от аргументирани становища, а окончателното им обсъждане става в съответното научно направление) и да предлага на президента изявени и заслужили български учени за номинация с държавни отличия. И накрая, към „шапката” на БАН (председател и двама заместници) трябва да има малка администрация, подпомагаща тяхната работа.

На настоящите институти към БАН трябва да бъде делегирана административна, финансова и юридическа автономност и същевременно те да бъдат прикрепени – и тук вариантите са различни – или към министерства, или към държавни холдинзи, компании, камари и т.н., или към новосъздадени научни центрове (самостоятелни или в кооперация с ВУЗ). В качеството им на звена, в които се развива научна дейност институтите номинално са част от Академията, респективно от нейните научни направления, но техен работодател (принципал) трябва да е държавата. Тяхната автономност се изразява в юридичиската, административната, научната и финансовата им самостоятелност. Разкриването на нови институти, както и закриването на вече съществуващи такива, трябва да става (на базата на солидна аргументация) след обсъждане и решение на съответното научно направление в БАН, а изпълнител на решението ще е държавата.