«С ЧЕГО НАЧИНАЕТСЯ РОДИНА», ЧАСТ ТРЕТА

На 8 декември е рождения ден на полския световен рекордьор на овчарски скок Владислав Козакиевич, роден в 1953 в Литва. Владистав, без съмнение, е една забележителна спортна капия, за която българите нищо не знаят, тъй като за такива капии информацията при комунизма беше недопустима. Спортната му кариера е забележителна: два пъти европейски шампион на закрито, олимпийски шампион на летната олимпиада в Москва в 1980; в 1984 остава в Западна Германия, където печели германския шампионат два пъти.

Та защо съм се заел да ви споменавам за Владислав Козакиевич? Ами защото това е човекът, който на московската олимпиада показа на руснаците жеста, който виждате на снимката. Тълпата на стадиона поддържа шумно съветския скачач Константин Волков, но осквирква и одюдюква много злобно и шумно Владислав. Той обаче скача феноменално и след скока, който му осигурява златния медал, показва темпераментно на публиката какво мисли за нея.С една дума, руснацците са затапени. След това той сам подобрява и световния рекорд с постижение от 5.78 м.

Кадрите с тоя жест моментално обикалят земята, но без Източна Европа и СССР. В Полша жеста е приет като национален триумф. След олимпиадата съветският посланик в Полша настоява да му бъде отнет златния медал за «обида на съветските хора». Официалният отговор на полското правителство е че жеста на Владислав е бил по причина на «неволна мускулна спазма от положеното усилие».

По-важното в случая е, че съветският мужик, известен с класическата си тъпота, съвсем не е проявявал своята «братска солидарност и любов» към народите на света когато е осквирквал Владислав, а още по-малко към всички поляци, чиято омраза към Русия е така чаровно откровена,  дълбока и за разлика от българите – прозрачна.

...........................................................................

Много по-скорошна е рождената дата на Александър Годунов, роден на 28 ноември 1949. Той и жена му Людмила Власова са известни още като «Ромео и Жулиета на Студената война». За Александър оценките са,  че е балетист с изключителни данни. Той е един от трите върха на руския балет, заедно с  Михаил Баришников и Рудолф Нуреев, и тримата избягали на Запад. Това е цвета, каймака на Болшой и Киров. От всяко едно от тия бягства на Политбюро е излизала пяна на устата от безсилие.

Годунов обаче внася и нов елемент – той бяга с жена си в 1979 по време на турне в Ню Йорк. Тогава той се свързва с американските власти и иска политическо убежище. По някакъв начин кагебистите, охраняващи стриктно балета, разбират за намеренията му и веднага натоварват жена му (солистка в балета) на самолет за Москва, но американците спират полета преди да излети. Като страна, в която правата на личността са на първо място в смисъла на американското общество, американските власти се опитват да разберат дали тя иска да се върне доброволно или е принудена. Американски дипломати дори пристигат в самолета с американски паспорт за Власова, но тя отказва, така че властите разрешават полета.

Драги ми читателю, представете си сцената в самия самолет, където на почтено разстояние едни от други стоят двете страни. Представете си сега как брежневските мутри стоят непосредствено зад Власова и каква е била нейната обработка, за да откаже паспорта. Представете си го, защото вие можете, защото България беше близнак със Съветска Русия. Представете си и нещо много по-важно – че Годунов и Власова са били любовна двойка! Много любовна двойка! Ето точно това е, което са измислили за отмъщение мутрите на КГБ – да разделят двамата! И са ги разделили!

 В продължение на една година Годунов прави усилия да пуснат жена му, но не би. Междувременно той развива успешна кариера в САЩ като балетист с трупата на Баришников, после със своя, а след това  и като успешен филмов актьор. Пари, приятели и активен живот не са проблем, но изглежда Власова така и никога не излиза от сърцето му.

На 18 май 1979 приятелите му, загрижени от дългата и нетипична липса на контакти с него, го намират в къщата му починал. Официалната версия е  «препиване и хепатитни усложнения». Неговата издателка Евелин Шрайвер прави многозначително изявление: «Той не беше болен от СПИН и не се е самоубил... Той имаше хубав живот...»

Както много добре знаем, КГБ още от сталинско време си има силна жилка за отмъщение и като нищо може да има пръст в неговия край. Това не е трудно. Към тая отмъстителност обаче да прибавим и друга – званието  “LOVE KILLERS”. Ако това са искали, значи са успели, нали така, драги ми читателю?