Цветан Бошев Драга асамблея ”Перо от човек”! /Очаква се смях в залата, а може и да се предизвика/
Сполай ви, знайни и незнайни, стари и потенциално бъдни приятели, за ищаха да се навъртите около малката бяла книжка днес. Надявам се да се усетите уютно тук, тропосвайки с поглед съдържимото й и то да не ви е досадливо! В нея са сбрани изречености от разни десетилетия, както са ме подбутвали иззад езика. Шарения от тъжби и възторзи, делничности и любови – балкански и африкански.
Особено драго ми е, че изданието е читалищно. Някакси възрожденско ми ляга на душата! В електронните сайтове вече завлиза уклонът да се притурят статични или мърдащи се пошли картинки, които да съпровождат внушенията на публикуваните там стихове. Да ги карамелизират с изгреви и залези, с лекокрили ангелчета и хевиметълски гявОлчета, с креватни претърквания на наги телеса. С чистото четмо се опитваш да провидиш сам написаното и сам да си устроиш фантазийното пиршество и промисъл за авторовия напън.
Как се пръкна това книжле? Подражавайки на събратя и аз взех да тетраднича в Блог. бг. Просто с намерение да сбера на едно място писаниците си. И нещеш ли, получих прелюбезната покана на госпожа Цвета Андреева, строителен инженер с днешна отговорност за националните водни ресурси, с дълбоко източно разбиране за стуктУрата и ролята на водата, художничка на алафранги, по някогашен тертип и нежна поетеса и брат й Иван Сапунджиев, възстановител на читалище „Зора” в Кюстендил, нестандартна личност – технократ, издател на медицинска литература с тук присъстващия професор д-р Захарий Кръстев. Иван е събирач на военни и училищни архиви в България и Македонско отпреди и сега, възстановител на войнишки паметници по същите паметни места, организатор на пленери и изложби на художници и фотографи и на вълнуващи събития за деца в неравностойно положение, за да забравят, че са на инвалидни колички. Непознати мени, преди туй бяха Цвета и Иван. С удивление осъзнах, че са ме докоснали личности с извисен естетически критерий, с фино разбиране за всеки детайл на поднасянето, с пламенност за довършителство на намерението си. Те безтълковъчно поеха на плещИ, както начинанието, така и прагматичното му осъществление. Спомоществуватели до последната стотинка. Зорлям ми разрешиха почерпушката да бъде от мен. ХвалА на такива люде, че йощ ги има и поклон към двамината от моя скромност!
Нека приемат дълбочинната ми благодарност и сюблимния поет, всячески литературен деятел, газетар и неразколебан, смел до безумство, поборник за социална правда Едвин Сугарев, който наметна книжока ми с предговор, Веселин Вълев - трептущ чувствител на буквената подредба и сам поетище драстично, който пусна кепенец на гутенбергщината наша, тетрала и филмаджията, любимецът на моето поколение Георги Гайтаников, очарователствал ни с всяка поява на мизансцен и на екран с ярко присъствие и меден глас, неподлежащ на подражание, и приел да осветли слога ми сега пред вас!
Висока чест е за мен, поафриканчения, че премиерата уважи извънредният и пълномощен посланик на Република Южна Африка у нас Нейно Превъзходителство госпожа Шийла Камерър.
Сърдечно благодаря и на книжарница „Пингвините” за топлото гостоприемство!
Липсвате ми в тоз момент, благопристойни човеци, но спешни и неотменими дела ме възпряха да издрапам нагоре по единосъщния ни меридиан.
Не знам кой ме би по главата, но на първи юни преди 22 години по време на едно безводие в семейната ни планинската барака, започнах стихотворение за момчетата си с:
„На Антарктида и в Совето,
днес Денят е на детето...”
До Антарктида не стигнах, но в Йоханесбург живея на тридесетина километра от сателитния град Совето, запомнен като кратер на недоволството срещу апАртейда.
Наздраве и пак покорно благодаря, че зачетохте събитийцето!
Ваш Цветан Бошев, по прякор Ламята, с все още незатихващи функции в африканското си околопространствие!