Дръж се, воте, Яне иде

Дописникът на ДАНС Яне Янев сервира нова изненада: щял да си прави своя парламентарна група. Колко му е – при многото кастрения и люспения от страна на разни политически сили, безпризорните депутати с лопата да ги ринеш. Пита се защо – обикновено парламентарните групи се оформят в началото на мандата, за да изпълнят поетите от тяхната партия предизборни обещания. Очевидно в края му формирането на нови групи е лишено от смисъл. Освен да послужат като стартова площадка за следващите избори.

            В България обаче тази традиция вече като че ли не важи: парламентарните групи се правят по всяко време – най-вече с цел да се прецакат партиите, които са издигнали съответните народни представители. Правенето на парламентарна група е нещо средно вътрешнопартиен преврат и брак по сметка: все едно е в какви идеали си се клел пред клетите си избиратели – важното е вътре да ти излиза сметката и да се докопаш до някое апетитно кьоше на държавната трапеза.

            Така парламентарната група на СДС се разцепи още във Великото народно събрание – и от отломките се пръкнаха не едно, а цели три СДС-та. Две от тях – тези на тъй наречените “бащи на коституцията”, от чиито правни батаци страдаме и до ден днешен, не влязоха в парламента, но изядоха цели седем процента от сините гласове. Третото – това с най-малкото депутати, наричано тогава СДС-движение, спечели изборите и състави правителство, но без свое мнозинство – и беше принудено да приеме като коалиционен партньор ДПС.

            После се появи теорията за “динамичното мнозинство” – и като съставител на парламентарна група, за която никой не е гласувал, се прояви Димитър Луджев с неговия “Нов избор”. Последва следващата партида депутатски миграции – тъй наречените “сини мравки”, които с дружните усилия на Доган Желю Желев и Мултигруп свалиха първото демократично правителство на България и съставиха правителството на Беров: с мандата на ДПС и с гласовете на БСП, плюс тези на отхранваните от мултаците сини предатели.

            Това именно правителство даде възможност на българската мафия да се развихри и да натрупа мускули покрай контрабандата за ембаргова Югославия; то регистрира кухите банки и подготви банковия грабеж от 1996, който стопи стестяванията на българите; то гарантира и изборната победа на БСП през 1994 – защото чрез него БСП фактически управляваше, а формално се правеше на опозиция – и всичките негови золуми бяха приписани на СДС.

            Та това е традицията, която Яне следва, тръгвайки да прави парламентарна група в края на мандата. Той самият беше избран – ако някой все още си спомня – с листата на СДС – в злополучната коалиция, конструирана от Надежда Михайлова. Беше изгонен от парламентарната група на СДС, редом с Александър Праматарски, от тъй да се каже естетически съображения: сините решиха, че е по-добре да останат с по-малко депутати, но и с по-малко циркаджилъци, резили и фасони.

            И сега – естествено – прицелът на Яне е да оскубе когото може от реалните парламентарни групи на десницата. Нямало да прави разцепление, само щял да си поговори с евентуалните мющерии: "Ще започна разговори първо с депутати от ОДС, които нямат мотивация да остават там." Има се предвид на първо място земеделецът Георги Пинчев, който на свой ред беше изпързалян при поредното земеделско “обединение”. Освен него – който се хване на въдицата. Защото сега е сезонът за лов на мъртви депутатски души: Яне добре знае, че има депутати, които нямат шансове да попаднат на избираеми места в листите за следващия парламент.

            Другият прицел са независимите: естествено – Мария Капон, Елеонора Николова, вероятно и напъдените от “Атака”. И тези от ДСБ: те със сигурност влизат в сметката – най-малкото защото партньор в дописничеството за анегнция ДАНС е Димитър Абаджиев, който заради конфликта си с Командира беше принуден да напусне тази партия. Тъй че защо не – си мисли Яне – и вероятно си представя и д-р Николай Михайлов до себе си. Само си представете подобна невъзможна гледка: д-р Михайлов и Яне биха били нещо като Дон Кихот и Санчо Панса  в някакъв абсурден, гротесков и просташко български вариант.

            Целта на упражнението за Яне е строго прагматична: да постигне правото да има свои представители в избирателните комисии. Иначе щял да се явява сам на изборите за европейския парламент – а за родния такъв – в зависимост от резултатите. При сегашните около процент, които РЗС има според социологическите проучвания, шансът на партията да прехвърли високата бариера на евроизборите е нищожен. Което предполага две възможни хипотези.

            Първата е, че се е главозамаял от високия си личен рейтинг, натрупан благодарение на лично неговото ноу-хау за политически просперитет: чрез неуморно произвеждане на скандали, вярна служба на ДАНС и имитиране на борба с корупцията. И предполага, че щом хората го харесват като политически шоумен, значи и ще гласуват за партията му. При което си казва: дръж се, воте, Яне иде!

            Втората е, че става дума за политическо мюре. За ролята, която някога изиграха СДС-център и СДС- либерали: да отклонят и изгорят колкото могат гласове на демократично мислещите избиратели. И това е по-вероятната хипотеза – не само защото няма как хем да преговаряш за бъдеща коалиция с десните партии, хем да глредаш да отмъкнеш в мъглата някой и друг техен депутат.

            А най-вече защото тази роля Яне вече я е играл. На последните президентски избори точно той отклони някъде към три процента от десните гласове – благодарие на което конкурент на Георги Първанов се оказа Волен Сидеров – и това всъщност беше и най-изгодната ситуация за сегашния президент – дори и ЕНП препоръча на десните избиратели да гласуват за него. Неговият кандидат тогава беше Георги Марков, известен още и като агент Николай.

            И освен всичко друго няма как да се изчакват резултатите от изборите за европарламент, за да се решава тепърва как да се яви РЗС на парламентарните избори. Просто листите дотогава трябва да бъдат съставени, а вероятно и регистрирани. Важно обаче за Яне е да съхрани тази перспектива на евентуален партньор на десните, за да прихлеби някой и друг глас от техните избиратели.

            Например на тези, които се чувстват разочаровани от коалиционния договор между СДС и ДСБ. Че защо не – та той е по-десен от десните. Договорил се бил с консерваторите, които се надяват след настоящите избори да формират своя парламентарна група в европарламента. С други думи – заел е позицията, която искаше да заеме Петър Стоянов като лидер на СДС – заради което замалко не изхвърлиха синята партия от ЕНП.

            Яне Янев консерватор?! Звучи абсурдно, но е възможно. Защото в България всичко е възможно. След като Доган е либерал, а царят е стратегически съюзник на комунистите, защо и нашият Яне с папчицата под мишница да не бъде консерватор?