Уродливите къртици на българския преход - статия четвърта

Невероятен е обаче не само абсурдният компромат, скалъпен от Николай Начев – чиято кариера след изгонването му от НСС съвсем логично продължава при Алексей Петров. Най-невероятен е начинът, по който съшитата с бели конци версия за Николай Колев като наркотрафикант се използва от прокуратурата. Именно този манипулативният мащаб на последвалите операции дават представа в каква държава живеем – и доказват, че под вещото ръководство на откачалки като Никола Филчев прокуратурата просто се е превърнала в присъдружна на мафията организация.

Атаката срещу прокурора Николай Колев е осъществена с цялата мощ на репресивния апарат: за неговото отстрелване се грижат поне една дузина висши прокурори, а самите акции неизменно се провеждат от баретите на Филко Славов – най-често под неговото лично ръководство. Особено зрелищна е тази на 31 май 2001 г. – когато над 60 маскирани и тежко въоръжени барети от СОБТ атакуват базите на винзавод “Старата изба – 1924” в Ямбол и Веселиново, натръшкват на земята в белезници служителите и извършват обиск в търсене на наркотици и оръжие, завършил с нулев резултат.

Характерна подробност е, че баретите пристигат с рейс на “Кремиковци АД” (по това време охраната на комбината се държи от Алексей Петров и Филко Славов, за което закъсалия металургичен гигант плаща по 700 000 лв. месечно, докато това дуо използва присъствието си там, за да върти сделки с участието на Дамбовците.) Акцията, наподобяваща по-скоро бандитско нападение, е извършена без да е уведомена местната съдебна власт и без да е искано разрешение за претърсване; самите барети са били инструктирани в сюрреалистичен маниер – че ще атакуват гнездо на изключително опасни престъпници – и примерно че зад оградата на винпрома се разхождат лъвове на свобода.

Абсурдът стига дотам, че баретите са очаквали да намерят хероин във виното (в пълес синхрон с “показанията” на Донка Митева) – и са останали неприятно изненадани от факта, че същият не се разтваря във вино. Изпълнителният директор на предприятието Недялко Христов дава по този повод пресконференция под наслов “Войната между прокурорите Никола Филчев и Николай Колев в нова фаза”. По това време Орлин Аврамов, един от собствениците на винзавода, е вече от три месеца в ареста с обвинение за съучастничество в убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. (И е там независимо от факта, че към момента на убийството се е намирал на няколкостотин километра от местопрестъплението и има алиби, потвърдено от осем човека.)

 Ден по-рано, на 30 май 2001 г., е направен първият опит Николай Колев да бъде “заловен” с наркотици – за което се прави наистина впечатляваща организация. Самият той описва обстоятелствата по това активно мероприятие в жалба до ВСС от 12.06.2001 г. по следния начин:

“...На 30 май 2001 г. в 10 часа при зам.-министъра на финансиите се явява зам.-главният прокурор Христо Манчев и му заявява, че ще се изпълнява специална секретна операция на прокуратурата и трябва да се определят двама данъчни инспектори за извършване на проверка. Подготвена е и група от МВР, както и дежурен прокурор, които да нахлуят след данъчните инспектори в проверявания обект. Касае се за обменното бюро, в което работи моят син. В 14 часа групата е в очакване да бъде извършена друга “специална и секретна опареция” на Хр. Манчев, която трябва да се осъществи в центъра на София, пред заведението “Гудис”. Целта на тази операция съм аз, като трябва да бъда “заловен” в момент, в който вземам пакет с наркотици от две неизвестни лица, които няма да бъдат заловени, но аз ще бъда заснет с видеокамера и незабавно арестуван от група на СОБТ-МВР, като е приготвено и съответното съобщение от страна на пресслужбата на прокуратурата до медиите. Тъй като не се явявам пред “Гудис” в 12 часа, когато е планирано залавянето ми, а по телефоните се чува, че предупреждавам медиите за подготвяното престъпление срещу мен, започва “специалната и секретна” операция по проверка на обменното бюро в 14 часа. Данъчните служители Димитров и Асенов обаче не откриват никакви нередности и не дават уречения сигнал за нахлуване на баретите...”

Разбира се, висшочайшият Висш съдебен съвет не обръща никакво внимание на тази жалба – въпреки че тя уличава зам.-главния прокурор Христо Манчев в извършване на углавно престъпление. (Същият дълго време беше и заместник на Борис Велчев – а и до днес продължава да работи във ВКП.) Нещо повече – никой не обръща никакво внимание на нито една от жалбите на Николай Колев и съэпругата му Нанка Колева – а те са повече от дузина. Писани са до всякакви инстанции – и във всяка от тях се съдържа предупреждението, че се подготвя манипулативно набеждаване на Колев в несъществуващо престъпление – и че главният прокурор няма да се спре пред нищо в тази своя лична война – включително и пред физическо унищожение.

Сега всички тази институции са правят на ни чул, ни видял – и никой не бил подозирал какво ще се случи с Колев, той дори не бил предупредил и прочее... Истината е точно обратната – Колев много добре е знаел какво ще му се случи – включително е бил наясно с конкретния сценарий, проиграмиран в ДОР “Комбинатор” – знаел е съвсем конкретно как ще пробутат обвинението в причастност към търговията с наркотици – и не само го е знаел, но и го е описал и пред институциите, и пред медиите.

Разказваше ми как по това време престанал да носи чанта и дори зашивал джобовете на сакото си – за да не му пъхнат някое компрометиращо пакетче. Само че и това не помогнало – всички усилия да алармира за този сценарий се разбивали сякаш в стена. Никакъв отговор отникъде – сякаш всички, от президентта и ВСС до шефовете на столичната полиция, били сякаш оглушели – никой нямал кураж да се позаинтересува от съдбата на човека, нарочен като враг на Филчев.

Много от тези текстове съвсем директно пророкуват какво ще се случи с Колев. Още на 17 април 2001 г. неговата съпруга Ганка Колева, също прокурор във ВКП, подава жалба до Дирекция на националната полиция, в която посочва, че срещу Николай Колев се подготвя покушение от психически болен човек, като се визира главният прокурор Никола Филчев. В жалбата се споменава, че неговото служебно оръжие е отнето, поради което е наложително да се осигури охрана на семейството им. ДНП не предприема никакви мерки.

На 15 май 2001 г. самият той подава жалба до ВСС, в която посочва, че по нареждане на Филчев срещу него се извършват тежки престъпления по смисъла на чл. 268, ал. 2 от НК – образуване на наказателни дела за несъществуващи престъпления. В жалбата фигурира твърдението, че специално командированият от Кърджали Богдан Карайотов е разпоредил да прехвърлят задържания по делото за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева Орлин Аврамов в столичния арест и е провел с него 12-часов разпит с цел да го сломи психически и физически и да го принуди да свидетелства, че Николай Колев е поръчител на убийството. Жалбата не е разгледана от ВСС и по нея не са предприети никакви действия.

На 30 май 2001 г. Николай Колев изпраща молба до министъра на МВР Емануил Йорданов, в която посочва, че срещу него се подготвя провокация с цел да бъде арестуван “с подхвърлени наркотици или други предмети” и че с нейното осъществяване са ангажирани служители от СОБТ, чието ползване може да стане само със заповед на министъра. Настоява се за проверка, каквато не е извършена. 20 дни по-късно провокацията се осъществява точно по описания от Колев сценарий.

На 1 юни 2001 г. Николай Колев споделя пред в. “Дневник”, че главният прокурор подготвя провокация спрямо него: “Колеги вече ме предупредиха, че е наредил да ми спретнат провокация, като ме задържат с подхвърлено оръжие и наркотици.”

Три седмици по-късно – на 20 юни 2001 г., е осъществена операцията, за която Николай Колев предупреждава предварително медиите, министъра на МВР и ВСС. Отивайки да си купи вестници, той е грубо повален на земята и арестуван при акция, ръководена от прокурорите Цеко Йорданов и Петьо Петров при участието на барети от СОБТ и на офицера от НСС Николай Начев. Според неговата писмена защита пред ВКС от 18.04.2002, който прекратява делото срещу него, лично Петьо Петров е подхвърлил найлоново пликче с нищожни количества наркотици сред вещите, намерени в джоба му при обискирането.

По-късно тогавашният министър на МВР Емануил Йорданов признава пред медиите, че е разрешил използването на СОБТ по персонално настояване от страна на главния прокурор с презумпцията, че Николай Колев е опасен престъпник.

Сам по себе си този случай представлява тежко престъпление по няколко члена от НК – като отговорността пада върху Филчев, защото акцията е проведена по негово искане – и защото лично той я е аргументирал пред министър Йорданов с измислената от него и Николай Начев презумпция, че Николай Колев е опасен наркотрафикант. И тъй като няма никаква логика един опасен престъпник да съдейства за собственото си изобличаване, разхождайки се с доказателства за своята престъпна дайност в джоба си в момент, в който му е добре известно, че се готвят да го арестуват, то единствено логична остава другата възможност – че става дума за целенасочена провокация. Същата се свързва най-малкото с текстовете за набедяване при особено утежняващи вината обстоятелства – едно престъпление, напълно достатъчно за да бъде незабавно арестуван и съден бившия главен прокурор – стига, разбира се, да има реалната воля за разнищване на тази срамна сага – най-срамната в правораздаването ни от последните 20 години.

Тя не приключва с арестуването на Николай Колев. Напротив – продължава с още по-тежки престъпвания на закона и още по-абсурдни провокации. Но за това – в следващата статия.