Една жена ми каза на пазара....

И отново по повод на падането на стандартите в журналистиката.

Миналата седмица, както блажено си композирах някакво парче за групата, телефонът започна да дрънчи. Десетки медии ми се обадиха и проведох десетки пъти следния диалог:

Те: „Вие, като автор на закона за закриване на БАН...”
Аз: „Какво?”
Те: „Еми Вие, след като сте написали закона за закриване на БАН...“
Аз: „Това пък откъде го взехте?”
Те: „Нали сте написали закона за ликвидиране на БАН?”
Аз: „Изобщо нямам представа, за какво говорите. Откъде взехте, че съм писал някакъв закон, и то – за ликвидиране на БАН?”
Те: „Ама така пише...”
Аз: „Къде?”
Те: „Ами в един вестник...”

Една жена ми каза на пазара....

Накрая започнаха да ми звънят по време на репетиция. Та се наложи, веднага след първата им реплика, да подпирам телефона върху говорителя на Маршала си и да им дрънвам по някой акорд от репертоара на Джими Хендрикс. Поне да им издухам ушите малко, да чуват следващия път...

Забелязвате ли, къде е системната грешка в тази картинка? Нито един журналист не ми се обади, за да попита, дали наистина съм писал някакъв закон по повод на БАН. Всички се бяха вързали, оказа се, на лъжите на един долнопробен тип от БАН, комуто открай време аз съм му виновен за всичко (е, в случаите, когато не му е виновен Иван Костов).

Щом го има във вестника – значи е истина.

Какво стана с проверката на всяка лансирана новина поне от два независими един от друг източника? Какво стана с правото на отговор? Опитах се да пробия във въпросния вестник с корекция, че нямам нищо общо със закона за БАН и – нищо. Оглушителна тишина.

Това е положението. Журналистите са най-лековерното племе по нашите земи. А именно на тях разчитаме да проверяват, кое кое е – и така да контролират барем правителството, къде послъгва.

Да, ама не. Българска журналистика е положението. А после – голямото чудене, когато в поредната класация по свобода на медиите България е на последно място! Кой я слага там? Аз – или самите журналисти и техните началници?

Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/