НЕ съм отвлечен

Най-напред искам да кажа на всички, че НЕ съм отвлечен. Повече от два месеца не следя новините от България. Тези дни ми стана странно, че приятелите ми се изредиха да питат дали не са ме отвлекли. Научих, че съм имал някакъв адаш, “бизнесмен”, дето го били отвлекли. Всъщност е много изгодно човек да го отвлекат в края на март месец. Особено ако решат да поискат откуп от роднините му. Много данъци могат да бъдат спестени по този начин. За съжаление аз моите данъци си ги платих, докато адаша са го отвличали. Нямам никаква представа какво му се е случило, дано наистина да пести данъци. Не пожелавам на никой да го отвличат на сериозно. Така де, трябва да си пазим “бизнесмените” и “елита”. Какво бихме правили без тях? Стигнах до извода, че човек може да бъде много по-щастлив в България, ако въобще не се интересува от новини. Това с новините и адаша ми напомня за Швейк:

Косата и мустаците на петия мъж, който според собствените му признания бил задържан заради убийството на господин ерцхерцога в Сараево, и днес още бяха настръхнали от ужас, така че главата му напомняше кученце японска порода.

С тия думи го докарали в Дирекция на полицията, тия думи ще повтаря и когато го закарат в углавния съд в Прага, с тия думи ще влезе и в своята затворническа килия.

Изводът от тази история е, че пълното откъсване от новините и случващото се в страната не е полезно. Въпреки това нервите ми не издържат на огромното количество глупости, които се бълват от различните новинарски сайтове. От сега нататък ще се опитвам да бъде минимално информиран. Ще се опитам едновременно да не се нервирам, но и да не попадам в история подобна на тази с адаша (и тази от Швейк).

Блогът на Кирил Киров - http://blog.kirov.be/articles.rss

В ресторанта, в който бил арестуван, той изобщо не продумал нито думица, даже и във вестника не бил чел за убийството на Фердинанд, и си седял на масата съвършено уединен. Изведнъж дошъл някакъв господин, седнал срещу него и неочаквано му казал:

- Четохте ли?

- Не съм.

- Чухте ли?

- Не съм.

- А знаете ли за какво става дума?

- Не знам, не ме интересува.

- А все пак би трябвало да ви интересува.

- Не виждам какво би трябвало да ме интересува! Пуша си пурата, пия си бирата, ям си вечерята, а вестници не чета. Вестниците лъжат. Защо да се ядосвам напразно.

- Вас, значи, не ви интересува и убийството в Сараево?

- Мен изобщо никакви убийства не ме интересуват, били те в Прага, във Виена, в Сараево или Лондон. За тия неща има специални учреждения, съдилища и полиция. Ако някъде убият някого, пада му се, защо е бил толкова непредпазлив, будалата, та е допуснал да го убият?

Това били последните му думи в тоя разговор. От тоя миг през всеки пет минути той повтарял с висок глас само:

- Аз съм невинен, аз съм невинен.