Путин прати Европа в Сибир

"Не разбирам, как ще отоплявате домовете си? Не искате газ, не искате да разработвате ядрена енергетика. С какво ще се топлите, тогава? С дърва? Ами и за дървата ще трябва да отидете в Сибир, защото нямате дори дърва за огрев". С тези думи руският премиер Владимир Путин скандализира Европа по време на инвестиционен форум в Берлин – и непосредствено преди срещата му с Ангела Меркел.

И трябва да добавим, че тези думи далеч не бяха най-острите в неговото изказване. Той определи усилията на Европейския съюз да либерализира газовия пазар и да преодолее руския монопол в газовите доставки с думата „обир”, и заяви, че участващите в „глобалното семейство” държави се държат като нецивилизовани.

Подобен език в международните отношения Русия не си е позволявала много отдавна – от Студената война насам. Всъщност заклинанията на Путин звучат така, сякаш е обзет от амнезия и е забравил, че Берлинската стена е срутена отдавна – и СССР на съществува от близо две десетилетия.

Стратегическите оправдания за подобна изцепка могат да бъдат търсени в две насоки. Първата възможност е, че руският премиер просто е изпуснал нервите си – което, предвид дългия му опит в централите на КГБ, е малко вероятно. По-вероятна е втората възможност: да става дума за плашене и политически рекет – сиреч за напомнянето: внимавайте, че мога да пак да ви врътна кранчето, както направих през зимата на 2009 г.

Би могло – но ако имаше с какво да плаши – а за негова голяма жалост няма. Липсва икономически потанциал за такова плашене – цялата тази огромна страна е толкова деградирала в индустриално отношение, че равнището на нейното производство е съпоставимо примерно с това на Холандия – и единствената й конвертируема стока са природните залежи. В резултат: не Европа зависи от природния газ на Путин, а Русия зависи от това дали досегашните й клиенти ще продължат да купуват руски газ и нефт.

Путин, разбира се, малко го е грижа какво ще стане с Русия – но пък много го е грижа какво ще стане с неговия кагебистки режим – който доказано може да устои на всякакви вътрешни опити за демократизиране, на всякакво надигане на опозиционери в страната – но ще се срути със сигурност при едно трайно понижаване на цените на енергийните доставки. Ето защо запазването на монопола, държането на Европа в енергийни клещи е не прищявка, а въпрос на оцеляване – поради което всички средства са позволени- само и само да не се допусне либерализация на пазара и оттам – диверсификация на доставките.

Това е и причината, поради която подписването на договора за „Южен поток” се оказа толкова важно, че Путин дойде на крака при Бойко Борисов, за да гарантира сработването на „големия шлем” (или „член” – според руския в. „Комерсант”), изработен от него и българския му резидент, известен на широките народни маси под името Гоце.

И успя – тръгна си с каракачанско кутре и поредния договор, който може да бъде размахван като заплаха към ненавистния Запад – и който всъщност би му позволил да съхрани властта си още някоя и друга година. А България доказа себе си като руски Троянски кон – защото в пакетното договаряне на проекта се мъдреше една невидима, но достатъчно остра брадва: АЕЦ „Белене” – с неустойката от около милиард евро, които са предостатъчна сума, за да срият всеки рейтинг и да подкопаят почвата под краката на всеки премиер – та бил той и Бойко Борисов.

Проблемът е, че Путин вече няма достатъчно сигурен инструмент, за да рекетира ефективно страните от ЕС. „Набуко” тръгва – въпреки „Южен поток”. Правят се открития на големи находища от шистов газ, който може да задоволи до голяма степен европейските нужди – при това на много по-приемливи цени. Средноазиетските държави разбират, че е дошъл техния час – и започват да се пазарят за цените на природния газ – има вече случаи, при които „Газпром” плаща практически нерентабилни цени – само и само за да предотврати възможността тези доставчици да се договорят пряко с европейските потребители. Големи европейски държави (като Испания например) решават проблема с доставките чрез терменали за втечнен газ и доставки от Южна Америка. Поради което Русия увисва. Нейният единствен шанс за оцеляване са запазването на монопола и високите цени на енергийните доставки.

Е – и затова Русия прави каквото може, за да продължи своето рекетьорско битие. Например със скандали като този, който Путин спретна в Берлин. Защо точно в Берлин? Ами защото Ангела Меркел е негов фен. Все пак звучи по-престижно, отколкото подобно изхвърляне в София например.

Само че звучи смешно. „Не искате газ, не искате ядрена енергетика” – заявява руския премиер. С природния газ както и да е – но с ядрената енергетика? В Европа има десетки европейски ядрени централи и нито една руска. Впрочем има една, която от няколоко години насам се кани да се построи – но засега е на кота гьол с кракащи жаби в него. Сещате ли се коя е тази централа, която позволява на Путин да говори за руска ядрена енергетика в ЕС? АЕЦ „Белене”, разбира се.