ISN’T IT FUNNY HOW THE BEAR LIKES HONEY?

Заглавието е взето от списание «Тайм» в един от броевете му от май 1972. Това всъщност е първата среща от размразяването на отношенията между СССР и САЩ, тоест среща между Брежнев и Никсън. Брежнев, читателю, е персоната, с която е свързано началото на тоталната икономическа стагнация на образуванието, известно под името Съветски съюз. Тази стагнация, като изключим официалната московска пропаганда, вече правеше Съветския съюз да изглежда на огромен загнил труп! Може би по-подходящо сравнение би било каца без дъно. Военният комунизъм беше извървял пътя си и беше грохнал. Тогава за Нова година руснаците си пожелаваха «без Брежнева счастья». Китай вече беше загърбил Съветска Русия и обърнал очи към Америка.

И така, дори и един подпухнал водкаджия като Брежнев беше разбрал, че е дошло време да търси помощ или поне да се ухили доброжелателно на Америка. И как не: в Съветският съюз танковете бяха повече от пералните машини (сушилни рускините не познаваха, както не знаеха какво е това фризьор), а пасти за зъби си купуваха от България ( само за московския елит); водката за лично ползване  беше ограничена на половин бутилка и пияндетата бяха принудени да конспирират по двама, за да се докопат до цяла.

Казват, днес нещата в Русия са се променили или поне се променят. Ако се замислите върху думите на сегашния руски премиер Путин няма да останете с това впечатление. Напротив, ще си помислите че също като Брежнев той направо е готов да продаде задника си: той предлага на Европа икономически съюз, който да се разпростре от Владивосток до Лисабон, според немския вестник Зюддойче Цайтунг – с една дума Русия на тепсия.

Какво точно казва Путин? Първо, че икономиките на ЕС и Русия са уязвими и че Русия е силно зависима от стоковите борси.Това, читателю, означава, че в Русия няма свободен пазар със своя борса за инвестиции, а централно контролиран капитал, който няма начини как да преодолее загубите си, а Путин мисли, че по тоя начин ще избегне рецесиите на капитализма. Той още не е разбрал, че от капитала има смисъл само ако е свободен, но той се надява, че сам може да го обязди.  Той изглежда е започнал да разбира, че по тоя начин обрича Русия на постоянна стагнация. Тоест иска му се капитализъм, но не му стиска. С други думи, 40 години след Брежнев е дошло  време  и Путин да се подмаже на Запада.

«Русия – казва той – може да предложи на Европа ресурси» - сякаш че досега е имала нещо друго да предложи.

«Русия – казва той - може да предложи инвестиционен капитал».  800 милиарда долара от тоя капитал вече е измъкнат и инвестиран извън страната, 500 милиарда от които само в САЩ. Това всъщност е западния капитал, който Русия е натрупала от продажба на ресурсите си, както всяка друга африканска страна, надарена с ресурси. Дали си дава сметка той, прощъпулника-капиталист, че не капитали липсват на свободния пазар, а подходящи правила за техния контрол?

«Русия – казва той – може да изнася високи технологии». Това звучи наистина като саркастична реплика от сатирично шоу. Но за това си има и причина – Китай е отишъл прекалено напред в индустриализацията си и заплашва да удави руския мужик със свръхпроизводството си. В това има и друг елемент – скрития страх, че без развитие на огромните празни територии в Сибир, един ден той ще стане новата икономическа зона на Китай. Още по-зле – натам вече вървят и монголоидите на Средна Азия.

«За повишаване на конкурентоспособността  на Стария континент – казва Путин – трябва да се премахнат митническите бариери и да се позволи на Русия да влезе в Световната търговска организация.»

Драги читателю, това буквално би означавало, че той е готов да си продаде и задника, ако не беше поставил и условие: Европейския съюз да изключи всички спорни въпроси, свързани с влизането на Русия в тая организация.

Ето тук опираме пак до Южен поток и всички останали негови проекти, които Европейския съюз третира като част от свободния пазар и поддържа правото на всяка държава да има възможността да контролира нужното й количество газ и да разполага с излишествата си на газ, да продава или не, според ситуацията, нещо което «капиталиста Путин» не приема и държи на твърди договори. Той трябва да приеме поправки в тоя смисъл и за Южен поток, ако иска изобщо да има такъв. Договор по путински означава диктат и всеки, който мисли да се ангажира с такъв, показва патологично непознаване на националните си приоритети или вродено качество на подчиненост. Това особено важи за наследниците на българския комунизъм.

Досега на всички е известна привързаността на Путин към методите на КГБ от времето на Студената война, но той не може дори и да се хили или да шушне на ухо, както правеше това Брежнев. Че Русия е отново «на една крачка от пропастта», както казваше другарят Петър Младенов за България, свидетелстват думите на господин Медведев: «...Не е тайна, че от известно време в нашия политически живот започнаха да се появяват симптоми на стагнация...» или: «Ако опозицията няма ни най-малък шанс да спечели...тя деградира и става маргинална.»

Дали президентът не показва убийствена скука от самотата си на върха, или нощем му пречат  виденията на Политковская, Ходорковски или Каспаров? Аз бих казал, че той просто разсъждава на глас като първолак, който повтаря на глас таблицата за умножение. Медведев обясни необходимостта от реформи в политическата система с нуждата тя да стане «по-справедлива, по-гъвкава, по-динамична, открита към промяна и развитие». На него дори Русия му се вижда като новата Калифорния, където някой ще дойде от старата Калифорния да му построи силиконова долина. Той като комсомолец обича да пуска кьорфишеци за общо ползване – това му е задачата.                                                

От друга страна диктатор номер две Путин, използвайки всяка възможност да демонстрира, че знае немски, който е научил още като ченге на КГБ  в ГДР, на ежегодния икономически форум на мениджърите на германските компании показа и тъгата си към невъзможното като заяви, че търговските марки  Made in Germany  и   Made in EU са световно известни, а Русия все още не може да се похвали с такива марки.

Боже мой, тоя човек иска да ни просълзи с откровенията си! Неговият тон обаче е назидателен и раздразнен - той счита, че неговата дума е последна и не разбира, че диктатура и свободен пазар не вървят заедно. Новият-стар кагебист би искал да види свободния капитал като кукла на конци, които той дърпа – и е вбесен, че това няма да стане. Той дори продължава да вярва, че обединена Европа не може без неговата газ. Освен това руснаците показват недвусмислено пресищане от неговата музейно-восъчна мутричка, а го чакат избори, след които ще трябва да го изтърпят още 12 (!) години; икономическия срив в Русия е с осем процента благодарение на неговия икономически гений.

Колкото до свободната конкуренция, не е късно да издаде заповед на послушните руски капиталисти да се заемат с производството на руска зъбна паста, която да замести в конкуренция българската и на нея да пише: Made in Russia. Не, не се шегувам!