ВИРТУАЛНОТО АЛИБИ НА ВЛАСТТА

Има нещо определено абсурдно в начина, по който държавата се опитва да се пребори с организираната престъпност. По-точно – в начина, по който държавата си дава вид, че се опитва да се пребори с организираната престъпност. Още от времено на прословутите “комари” на МВР – или на отмъстителните разпореждания на Филчев до Бойко Борисов в рамките на 48 часа всички престъпници да бъдат изловени и тикнати в кауша, тези акции се развиват предимно виртуално – с много шум и почти нулев КПД. Нещата не са се променили до ден днешен – с тази разлика, че докато преди пропагандните кампании възникваха предимно когато трябваше да се прикрие нечий голям гаф – или когато честотата на неразкритите поръчкови убийства нарастваше до crescendo, днес вътрешнополитическите необходимости вече отстъпват пред външнополитическите.  

Днес ролята на такъв катализатор имат не събитията днес и тук, а докладите на ЕС, в които недоволството от правораздавателните и правоохранителните ни институции е постоянно нарастваща величина. Редовите антимафиоти вече си го знаят – щом на хоризонта започне да се мъжделее призрака на предпазната клауза, ги чакат съчиняване на доклади, натъкмяване на статистики и мръзнене покрай дупнишките дувари. Изнамира се някой сгазил лука и непринадлежущ към клана на конкретния министър мафиот, който тържествено бива опандизен – и с много шум започват следствени и съдебни дела, които потъват заради неявили се или отказали се свидетели, негодни доказателства и отводили себе си съдии – или просто защото подсъдимия бил имал сенна хрема. За сметка на това управляващите се отчитат – пред ЕС, пред избирателите и пред съвестта си: виждате ли какви герои сме, никому не цепим басма.  

Тази особеност на българското правораздаване е добре позната – поне за тези, които са опитали на свой гръб нейните прелести. Затова казаното тези дни от ген. Ваньо Танов звучи достатъчно убедително: по повод ареста на прословутите братя Галеви той директно заяви, че става дума за акция, свързана с посещението на Жак Баро – очевидно чрез тоза арест България иска да покаже, че мнението му за неефективността на българското правосъдие не е дотам справедливо. Според българските власти някак си е редно този еврочиновник да не знае – или ако знае, да забрави – че преди време един вътрешен министър се отби в Дупница специално за да заяви, че никакви мафиоти не се забелязват там; че същия вътрешен министър организира тайна среща с двамата “оперативно интересни” бизнесмени – с презумпцията, че е получил от тях секретна информация за процесите в престъпния свят, насъщна за приемането на България в ЕС. И че не друг, а местният лидер на управляващата БСП цъфна пред залата, в която се гледаше мярката за неотклонение на двамата “възрожденци”.

“За съжаление, в повечето случаи, когато се е действало под външен натиск, се е работило така, че да се печели време. " – обобщи методите на методите на българските служби бившият антимафиот №1. И добави като пожелание: “Наистина е много важно и за българското общество, а и за хората навън да ни повярват, че ние работим системно и целенасочено, а не от доклад на доклад, и то само с такива палиативни мерки, които да можем да отразим нещо за доклада, и след това всичко се разпада".

             За съжаление наистина “след това всичко се разпада”.  Разпадна се първият опит да бъдат арестувани същите братя Галеви, разпаднаха се още маса дела, започнати по същия фанфарен начин – или ако не се разпаднаха, се превърнаха в абсурден фарс – както например стана с делото срещу други едни братя, този път родни – Маргините. На всичкото отгоре започнаха да се разпадат не само самите дела, но и граденото на тяхна база алиби за управляващите. Причината – особения манталитет на тези, от които се очаква да осигуряват сигурност и да въздават справедливост. Например това последното те си го представят по стария тертип на ДС – и никакви критики не могат да изличат от главите им презумпцията, че стоят над закона или че рационалното полицейско действие изисква първо да биеш, а после да питаш. Затова и гафовете неизменно пробиваха граденото с толкова шум и труд виртуално алиби: както някога тъкмо потръгна дългия сериал с братя Маргини и хоп – Чората взе, че се гътна от особен вид инфаркт, сред чиито симптоми са и дупки по черепа, така и сега – пропагандата на добрите намерения за борба с организираната престъпнаст чрез ареста на братя Галеви глъхне в сянката на инфарктната епидемия, косяща арестанти в арестите на МВР – оказа се, че по родно ноу-хау дори дедектора на лъжата можел да се превърне в смъртоносен уред.

            Поради което всичко се разпада. Надеждата, че сме способни да се превърнем в цивилизована държава – също. Малко по малко, с нарастващия си опит,  ЕС започва да разбира каква грешка е направил с прибързаното ни приемане; разбира известното отдавна на всички българи – че ако не бъдат изринати до дъно авгиевите обори на съда, полицията и прокуратурата, България никога няма да се превърне не в цивилизована, но дори и в относително приемлива за цивилизованите страни държава, разбира и че няма политическа воля за подобно грандиозно по мащабите си дело – и че намеренията нещо да бъде свършено в тази насока приключват в принципа “делото за спасяване на давещите се е дало на самите давещи се”. Защото начинът, по който тук воюват с корупцията и перстъпността, е наистина уникален. Тук едновременно едната ръка мие другата и едната ръка не знае какво прави другата.