МОДЕЛИ НА НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ

Реформирането на научната дейност в България предполага една предварителна и задължителна стъпка - избор на модел върху който да се базира предлаганото преустройство.
МОДЕЛИ НА НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ:

1. Запазване на Българската академия на науките като най-престижно широкопрофилно научно дружество със специален режим на избор на неговите членове (действителни и дописни) и запазване на аташираните към Академията научни институти. Спойката между дружеството и научните институти се осъществява от Централното управление, което предприема нужните мерки за оптимизиране на дейността на научните институти и повишаване на тяхната научна ефективност. Този модел е въведен след 1947 г., а максимумът в диференцирането на научните институти е към 1960 г.
2. Запазване на Българската академия на науките като най-престижно широкопрофилно научно дружество със специален режим на избор на неговите членове (действителни и дописни) и закриване на научните институти с прехвърляне на научната дейност изцяло в университетите като тяхното финансиране от държавата се постави във връзка с получаваните  реални нови научни резултати.
3. Запазване на Българската академия на науките като най-престижно широкопрофилно научно дружество със специален режим на избор на неговите членове (действителни и дописни) и създаване на национален научно-изследователски център, чиeто базисно финансиране се осигурява от държавата примерно чрез едно министерство на науката. Подобен статут имат институтите Кайзер Вилхелм/Макс Планк в Германия.
4. Запазване на Българската академия на науките като най-престижно широкопрофилно научно дружество със специален режим на избор на неговите членове (действителни и дописни) и прехвърляне на съществуващите до сега научни институти или част от тях към подходящи ресорни министерства - министерство на образованието, министерство на икономиката, министерство на опазване на околната среда и т.н. По същество това означава акцент върху приложните изследвания, от които се очаква непосредстено влияние върху икономиката или обществения сектор. Всъщност това е възстановаване на съществуващата някога ведомствена наука.
Нужна е ясна индикация върху кой от тези модели ще се гради реформирането на българската наука след преценка на предимствата и недостатъците на горните модели в тяхната съвкупност с вземане под внимание и на установените през десетилетията нагласи в българската научна общност.
Лесно може да се съобрази, че предложеният проект на закон за БАН отговаря на модел № 4. При това този закон очевидно ще има преходен характер. При драматични промени винаги има преходни нормативни актове с недълъг живот. Подобна смяна на модела на висшето образование в България е имало след 1947 г. и оттогава е първият Закон за висшето образование, който, за туширане на съпротивата в научната колегия, се е опитвал да съчетава несъчетаемото. Впрочем и в това време се е говорило, че България няма нужда от "наука, откъсната от живота" и от "учени, скрили в техните кули от слонова кост".