Рубладжията Бойко Борисов*

Днес имаме всички основания да се срамуваме, че сме българи. Не защото националните ни интереси бяха продадени за пореден път – а защото това се случи след разиграването на един долнопробен политически цирк, който по нищо не отстъпва на цирковете, разигравани от българските и руски поцелуйковци допреди повече от две десетилетия. И не защото управляващите ни мислят за идиоти, а защото май наистина сме – щом търпим да ни разиграват с такива трикове.

Вчера беше подписан меморандум за създаване на проектна компания за изграждане на АЕЦ “Белене”. Според този меморандум основните играчи са България и Русия – а скъпоценното присъствие на “стратегически чужд инвеститор” се изразява с някакви си два процента участие. Или по-точно: НЕК ще държи 51%, а "Росатом" - 47% от дяловия капитал. Чуждестранното участие се изразява с 1% за френската компания "Алтран", и също толкова за финландската "Фортум".

Наистина, има опция участието на “Фортум” да се увеличи до 25% – като не е ясно за чия сметка ще стане това. По-точно казано – ясно е: за сметка на българската страна. Иначе няма как да се сбъдне мантрата, според която България няма да харчи пари от държавния бюджет за строеж на централата. Има само една такава – чисто хипотетична възможност. И тя е да продаде всичките си акции – и да се примири със загубата на инвестираните досега два милиарда евро, потънали в нечии частни джобове.

Трябва да отбележим, че този път има кой да купи тези дялове. Има - защото това е пакетно купуване – получавате заедно с тях и държавата, гарантирате си нейното васално положение за десетилетия напред. Русия вече обяви, че е готова да закупи 100% от капитала на АЕЦ “Белене”. Сиреч – че е готова да има своя атомна централа на българска територия. Ако България разреши...

България не разреши. Но не разреши само на думи. Защото според същите тези меморандуми нарастването на дяловия капитал е само опция, а не задължение. Затова пък е съвършено ясно казано къде ще отидат тези 25%, ако “Фортум” реши да не се възпозва от тази възможност. Или пък ако изкупи само част от дяловете – къде ще отидат останалите. Ще станат собственост на “Росатом”, разбира се! И това го заяви в прав текст не друг, а българският преговарящ – министърът на икономиката Трайчо Трайков.

Нека сега за миг си представим, че “Росатом” се е разбрал с финландските си партньори да не се възползват от предоставените в меморандума възможности. И че въобще цялото това стратегическо чуждо инвестиране, реализирано чрез комичните два процента, е само проформа – нещо като хвърляне на прах – не, разбира се, в очите на международните външни наблюдатели, но на българските абдали. Те са политическата застраховка на Бойко  Борисов, изрично договорена, за да може да излезе в чисто бял костюм от лайната, в които го натикаха тройната коалиция и българският псевдо-президент Първанов – и да каже: искахте чужди инвеститори – ето ви ги. Аз ги намерих!

Та какво би станало при тази хипотеза? Сметката е просто аритметична. НЕК остава с 26% участие, а “Росатом” – със 72%! След което идват и някакви сърби с искане за някой и друг мизерен процент – точно колкото са необходими, за да се лиши България от блокиращата квота. (Необходими впрочем и за още нещо – за заздравяване на позициите на Русия на Балканския полуостров – една от най-важните и стратегически цели още от имперски времена.)

Нека сега си припомним какви ни ги дрънкаха българските управляващи, непосредствено преди да подпишат този меморандум. Беше ли казано достатъчно твърдо и категорично, че страната ни няма да направи компромис със искането си цената за АЕЦ “Белене” да бъде индексирана до по-високо ниво от пет милиарда евро? Беше. Е, сега цената, при която е подписан този меморандум, е 6.298 млрд. евро. Това е само с 2 млн. по-малко последната обявена от Русия цена, и с цели 1.298 млрд. евро повече от границата, която според Бойко Борисов и Трайчо Трайков беше граница на българския национален интерес.

Беше ли казал Бойко Борисов, че АЕЦ “Белене” няма да се стои без стратегически чужд инвеститор – и че в никакъв, ама в съвсем никакъв случай няма да се строи само с руски капитали? Беше. Няколко пъти дори. Сега видяхме какво е имал предвид под думата “стратегически”, съответна на оттеглилия се немски концерн RWE, който държеше 49% от акциите: 2%, цифром и словом два процента – това е имал предвид българския премиер. А реалните пари, с които ще се строи, са отново руски. И централата ще бъде такава.

Беше ли поискал Бойко Борисов извинение от руска страна извинение за “грешката” при обявяването на цена в първоначалния договор? Беше. Доблестно заяви: “Сядам да преговарям, ако Кириенко каже: това беше грешка, ние сме съучастници в тази грешка, обявихме на българското общество 4 млрд. при положение, че знаем, че тя е над 6 млрд. и сега ние сме готови да участваме, признавайки пред обществото грешката си, която сме сътворили и да гарантираме с пари построяването на централата.”

Е, позволиха му да се поперчи. В резултат шефът на “Росатом” Кириенко отказа да коментира искането на извинения, но все пак великодушно обяви, че и двете страни са сгрешили, когато са допуснсали неясноти в регламента за това по какъв инфлационен ще се прави евентуалната индексация. Тъй че – заедно сме си виновни – и заедно подписваме това, което искат руснаците, а бат` Бойко все пак е голям герой...

И никак не е случайно, че съвсем наскоро той провидя своята пътеводна звезда в лицето на бившия си работодател Тодор Живков. Просто си е същият – рубладжия до мозъка на костите. Някогашният Първи искаше да прави България 16-та съветска република. Ученикът му е на път да я превърне в атомното гето на Русия.

След всичко това е ясно едно: няма никаква разлика между Бойко Борисов и Георги Първанов, известен и като Гоце. Те не са политически врагове. Само са конкуренти – в твърде просторното, исторически обусловено поле на рубладжийството в многострадалната ни родина...

*Рубладжии - така Захарий Стоянов е наричал руските мекерета в България.