ГЕОРГ СПАРТАНСКИ И ПЛЕВНЕНСКИТЕ СЛАВЯНИ

Когато прочетох името на ПЛЕВНЕНСКИЯ председател на общинския  съвет Георг Спартански и си казах: ето едно грандиозно име – хем германец, хем...спартанец. Ако се съди по мечтите му за славянски университет може и за славянин да мине. Иначе ПЛЕВНАЛИИ са си  такива, каквито са си били от край време – сбиртък от всички цветове на дъгата: траки, цигани, готи, турци, банатци и помаци, католици, православни, богомили и мюсюлмани, а като за подправка малко  българи и руснаци. Към последните трябва да спада и Румен Петков, тъй като за българите не е типично да пикаят на публични места, особено в шадравани.

Та като стана въпрос за грандиозното име на Георг Спартански ми дойде на ум и за грандиозното име на град ПЛЕВНА, такова каквото си е било преди руско-турската война ОТ 1877. За по-любопитните да кажа, че името си е останало такова и до днес в Америка, Канада и Финландия.

Ето например в щата Индиана има градче Плевна, където гражданите си живеят отделно от федералната власт, което в САЩ и Канада е известно като «unincorporated”. Гражданите му знаят много добре, че са приели името на едноименния български град, който е бил обсаждан от руснаците за 143 дни и после паднал в техни ръце.

А в щата Канзас има друга Плевна от около триста души, повечето от които са от българско потекло, а това значи че са от ПЛЕВНЕНСКО. Та тая Плевна дори се появи в новините по време на кризата с американските дипломатически заложници в Техеран, когато водещият на предаването «60 минути» попита местните жители как биха разрешили кризата със заложниците, на които ПЛЕВНАЛИИ отговориха, че САЩ трябва да им метнат една атомна бомба и да направят от Техеран един паркинг. По-нататък за американските плевналии се казва, че са трудолюбиви и че средния годишен доход им възлиза на около 26,000 долара на човек, а това значи заедно с жените, децата и старците. Не лошо, нали?

Като говорим за Плевна по света не можем да отминем финландската Панимуравинтола Плевна, известна с яката си германска кухня и своя собствена бира, също яка. Как там се е появило името не знам, но като нищо е заради галантните, почти забравени от българите финландци, много от които православни, които също са се били срещу турците в 1877.

Като за капак, Плевна има и в канадската провинция Онтарио, горе-долу с 300 души население и безработица от 5 процента.

Та да се върнем пак на грандиозното име Георг Спартански. Общината започва да фантазира за руски университет още от 2003 година и прави опити да се сдобие – безуспешно,  с благоволението на Станишев и Гоце Първанов. Безуспешно, защото в страната има особено добре оформена злоба към лигавенето с Русия, застрашаваща политическите акции на тия две руски марионетки,  така че още един ангажимент от тоя сорт би бил излишен товар на фона на играта им с «големите шлемове».

Не помага и пасивното отношение на Москва и нейния Остап Бендерски бивш кмет Лужков. Изглежда мечтата е свързана и с тогавашния обилен валеж на газ-долари в Русия и амбициози като Спартански са се мъчели да докопат нещо и за ПЛЕВНА. Те продължават и досега да дундуркат тая мечта, сякаш това е спасението на града или едва ли не неговото сияйно бъдеще.

Руснаците днес, както и преди, подхвърлят празни обещания за идеята. Това, което бие право в очи обаче, е подчертаното натискане на общинския съветник към руснаците и илюзиите му за бъдещето на тая идея. Напоследък дори името придоби по-търговски оттенък като се споменава не руски, а славянски университет. Какво точно ще учат будалите в тоя университет не се казва, както не се казва кои ще са будалите, които после ще се учат от тях.

Мечтите на плевненската община не са нищо ново на българския политически хоризонт – българите просто са научени да притичват към Русия като при баба си да им избърше сополите, докато те се научат да ходят на два крака.

Без да се изключва, че всичко това е предизборен въздух под налягане или «мижи да те лажем» за плевналийските балами-гласоподаватели, възможно е също в тая фантазия да има някакво провинциално съперничество с Търново или изобщо непремерено  провинциално изхвърляне, показващо слаба ориентация във възможностите на района и на страната изобщо. След срива на комунистическите маркови кули, славянските филологии в Западна Европа и Америка бяха първите, които понесоха последствията от края на Студената война. Техните бюджети и професорат бяха силно ограничени – толкова, колкото да отворят простор за прагматично разглеждане на славянските държави чрез икономически и политически доклади или изучаване на езиците на отделни страни. Предишното внимание, продиктувано главно от статута на Съветска Русия като на най-заплашителната сила за Западния свят, изчезна яко дим.

Как точно вижда господин Георг Спартански едно печелившо учебно заведение, не е много ясно. По-ясно е, че ПЛЕВНА е известна по земята на запад от Русия и че няма балами за заселване в нея. Такава е тенденцията и сега. Друг е въпроса дали господин общинския съветник не се опитва да продължи отминалата вече година на Русия с още една, от което един такъв институт би стоял на плевналии като чифте пищови на гол тумбак.