УПРАВЛЕНИЕ НА ГАЛФОНИ

Спортните галфони, милите и драгите на сегашния премиер, същите, които в началото на прехода  тероризираха гражданите с бухалки и боксове, сега се радват на неговата благосклонност  /впрочем благоволението е основният кадрови принцип на  гербаджи-баши, и според който се хариз-ват висшите държавни  постове/.

Олимпийските  надежди, спортягите, са мъжете на годината, века, хилядолетието. Вдига им се спортна зала за стотици милиони, а в същото време управляващите остават глухи за недостига на средства   за науката и културата... Някога, през футболната истерия по повод класирането  на полуфинал, когато се тръбеше, колко е нараснала спортната ни слава, че и по света най-сетне чули за България, Тончо Жечев заяви: „чакайте бе, хора, ние имаме хилядолетна култура, много е тясна футболната врата, за да мине България през нея...”

Впречем вече виждаме, че в страната на черното тото, това вече не е така. Вратата се отворила за много културни институции... Аут за БАН, аут за културата, аут за литературата, киното и театъра, операта... Давам си сметка, че сигурно в БАН има червени номенкратурчици, има и лисенковщина, но БАН не е създаден от БКП все пак. Парвенюшката класа, която е яхнала сега страната, няма нужда от творчество, пък и нали има чалга певачки, Иванка от Айтос ще изпее на премиера колко е любим на народа, и другите чалгаджиики, облечени като вавилонски принцеси, с единичните имена като на крави с рекорден млеконадой, ще закрякат на като патки в гьол... Драгият звук на фанфарите за рейнтиговия цепелин Б.Б. не трябва да секва!

Щом като толкова важно да се орежат научните работници и културата, под предлог, че са тунеядци. То защо, питаме, Българската православна църква не се закача за данъци и налози?! Нима има някаква полза от нея? При това нейните имоти не са никак незначителни, клирът се вози на лимузини и джипове, а ресторантьорския и хотелиерският бизнес процъфтява. Свещоливницата и тя  бълва доста сребърници за църковните каси. Дискосите също не са празни – гузните мутри, чийто имоти поповете „освещават” и легитимират, са благодарни клиенти.

В същото време „бизнесът” нямал желание да инвестира в научни изследвания, за културни проекти да не говорим. Така е, и затова ли оминистреното мултаче Рашидов,  положил дирник върху дебел портфейл, подпява репертоарно: „киното да си намери продуценти”, БАН да си зароботва парите, а творците, които никой не откупва, са некадърници.  

Впрочем Рашидов е  съставка от маичката, от дебелашкия стил на упрвление, от парадираща посредвеност на тук-сегашните властници, дето не вижда по далече от носа си. Тоталната липса на вкус, същата липса, за която говори Збигнев Херберт, от която бяха лишени тоталитарните властимеющи и си останаха в историята с едно просташко управление, от което сега Б/ат/ Б. се възхищава и реабилитира несъзнателно, понеже будното гражданско съзнание е тера инкгонита за Незаменимият Биг Бос /Б.Б./... Явно се тече подмолната милиционерска акция: „Като чуя за култура и се хващам за к/об/ура”. Впрочем „не се гаси туй, що не гасне...” -  казал един народен поет. И вероятно е нямал предвид  /само/ пожарникарите...