САМО ЕДНО МНЕНИЕ

На север от 35 паралел и на запад от Урал, а също така и в голяма част от останалия свят, се смята за естествено човек да има мнение по даден въпрос.

Разбира се, той може и да няма мнение по него. Приема се, също така, че може и да го промени или смени с друго.

Това, което в тези части на света се смята за неестествено и неприемливо, е човек да има повече от едно мнение по въпроса. Дори две мнения вече са много.

***

Разбира се, има и специални случаи. В Югоизточна Европа, например, дълго време съществуваше положение, при което беше добре човек да има  две мнения по някои въпроси – да ги наречем официално и частно. Официалното се изказваше в официални случаи, докато частното понякога трябваше да се прикрива. Точно това се е опитвал да направи и човекът, който имал нещастието да изгуби папагала си през лятото на паметната 1968 година. Обадил се в милицията и предупредил, ако намерят папагала му, да имат пред вид, че той не е на едно мнение с него по въпроса за събитията в Чехословакия.

И все пак, това не променя правилото. Двете мнения не можеха да се застъпват едновременно. Също така, официално се приемаше, че съществува само едно мнение – официалното. Принципът на едномненийността може да се смята за прогласен и в този случай. 

***

На фона на казаното до тук странно се откроява поведението на Бойко Борисов, министър-председател на България (2009-?). Ето част от неговата позиция по въпроса за АЕЦ „Белене” само през последната година-година и половина (избираме тази тема единствено защото тя е една от най-обсъжданите):

„...замразяваме АЕЦ Белене” (10.7.2009)

„Белене е икономически необоснован проект” (29.9.2009)

„Белене е гьол, пълен с жаби за 800 милиона лева” (16.3.2010)

„АЕЦ Белене е висша форма на корупция” (2.3.2010)

„АЕЦ Белене ще спре или ще се строи с европари” (16.3.2010)

„България замразява строежа на АЕЦ Белене” (12.6.2010)

„Белене не е замразена” (25.6.2010)

„АЕЦ Белене е изключително важна за България” (1.11.2010)

„АЕЦ Белене може да стартира още утре” (21.9.2010)

„Намерен е стратегически инвеститор от Бавария за АЕЦ Белене” (25.10.2010)

„Бойко Борисов ще поиска от Путин твърда цена за построяването на Белене” (6.11.2010) (стратегическият инвеститор от Бавария да яде ряпа)

„На срещата с Путин няма да се говори за Белене” (12.11.2010)

„Бойко Борисов подкрепя с цялото си сърце проекта „АЕЦ Белене” (2.11.2010)

„Бойко Борисов подкрепя АЕЦ Белене не „с цялото си сърце”, а с „прагматизъм”. (5.11.2010)

Виждаме, прочее, че мнението на Бойко Борисов за Белене е положително, отрицателно, неутрално, неясно, а също така и обективно, прагматично, чувствено, гневно, трезво, национално отговорно, национално безотговорно, проруско, проевропейско, антиевропейско и никакво. Като че ли ББ се старае да изкаже всички възможни мнения по този въпрос. Или, ако се изразим научно, да обхване целия спектър от мнения.  При това, не само по въпроса за Белене, а и по всички останали въпроси. И то не от вчера. И като че ли успява.

Такова поведение, застъпено в частен порядък, може да е грижа единствено на застъпващият го. Но ББ е министър-председател на България и казаното от него става официално становище на страната. Как бихте се отнесли към официално лице с такова поведение? Авторът не е имал възможност да наблюдава реакцията на други официални лица в такъв случай, но с голяма степен на вероятност може да допусне, че тя включва повдигане на вежди, поклащане на глава и изваждане на въпросното лице от списъка на хората, с които може да си имаш работа. А също и на страната, която то представлява. Да не говорим, че това поведение прави политическите наблюдатели на маймуни: едва що сколасали да анализират становището на премиера, и той го променя. И трябва да започват наново.

ББ не е прост човек, ако и да сме го чували да казва „инкрустирам” вместо „инструктирам”. Ако измерим коефициента му на интелигентност, да речем, по методата на Менса клуб, той ще се окаже около и дори малко над средния за страната. А също така е и политически много добре обигран. Той отлично схваща последиците от това си поведение. Защо тогава го прави?

За да отговорим на въпроса, налага се да навлезем в гъсталака на теорията. Нека волният читател не се плаши, няма да влизаме много навътре. Ще се движим по периферията.

***

Политическото действие съдържа две важни съставки. Първата е набелязването на политическа цел. Втората е постигането й.

Техническите трудности се намират във втората. За да осъществиш каквато и да била политическа цел, трябва да накараш мнозинството от хората да те последва. Или поне да е съгласно с теб. При диктатурите това става лесно: размахваш камшика и стадото тръгва, понякога дори с възторжено блеене. Но в демократичните общества е по-трудно. Там трябва да привлечеш хората с някаква идея.

Само че политически пригодните идеи са рядкост. А освен това се намират случайно. Няма къде да си поръчаш такава идея, при това със срок на доставката.

Можем да се харесаме на хората и по друг начин - като говорим това, което те искат да чуят. Но хората искат да чуят най-различни неща. Особено в прясно демократизиралите се общества. Там всеки индивид има свое собствено мнение. Колкото индивиди, толкова и мнения. (Разбира се, и там също има стадо. Но то е в такова количество и от такъв характер, че не върши работа. Не, засега няма да се захващаме със стадото.)

Тук приближаваме до същината на разглеждания от нас случай. Ако изкажем множество мнения по даден въпрос, то вероятността всеки индивид да открие между тях своето собствено се увеличава неимоверно. И така всеки от тях ще е съгласен с нас.

А какво ще стане с останалите N-броя мнения, които не съвпадат с неговото? Не се безпокойте, той просто ще ги игнорира. За всеки индивид единственото заслужаващо внимание мнение е неговото собствено. Особено, когато и министър-председателя го е потвърдил.

Това много прилича на номер от селска вечеринка, но, изглежда, във вътрешнополитически план върши работа.

Ето как стигаме до извода, че поведението на ББ съвсем не е толкова глупаво, колкото бяхме склонни да приемем в началото.

***

Само че не е и чак толкова умно.

Защото между целта и средствата, с които тя се постига, има взаимна връзка. Средствата зависят от целта и обратно. Ако ползуваш реквизит от селски вечеринки, резултатът ще е като от такава вечеринка.

Ако политическата цел на ББ е, както изглежда, просто оставането му в политиката възможно най-дълго време, то избраното за това средство съответствува на целта.

Добре дошли на вечеринката!