ПАРТИЙНАТА ШКОЛА НА РУМЕН ПЕТКОВ И ГОЦЕ ПЪРВАНОВ

А сега да ви опиша следната сцена – сцена, която не се е изучавала в партийните школи.За нея не знаят нищо и най-отчаяните сталинисти (ще видите защо). Ще намерите тая сцена в книгата «Пътуване през 20 век» на американския журналист Уилиам Шайрър, имал късмета да прекара няколко години в нацистка Германия точно преди началото на Втората Световна война. Да, това е същият Шайрър, известен на българите като авторът на «Възход и падение на Третия райх».

Представете си сега, че Шайрер като журналист с още пет-шест души отиват на 7 ноември 1939 на разговор с Херман Гьоринг, и то къде – в съветското посолство в Берлин! Журналистите такива неща не изпускат – там има хубава храна и отбрани питиета. Та там, читателю, точно под усмихнатия портрет на Ленин, ги посреща Гьоринг с халба бира в ръка и с пура в другата.

Не се учудвайте: неговите изтребители и бомбардировачи току-що са свършили отлична работа в Полша, а след тях Червената армия прегазва източната й половина. Полша вече не съществува, тя е поделена, а Гьоринг е в посолството да отбележи както подобава годишнината от... Октомврийската революция!

В духа на наближаващата Коледа фюрерът и Сталин разменят своите пожелания.

 Хитлер: «Най-добри пожелания за вашето лично благоденствие, както и за щастливото бъдеще на народите на приятелския Съветски съюз».

Сталин: «Дружбата между народите на Германия и Съветския съюз, циментирана с кръв,  има всички основания да е трайна и здрава».

Какво отделя простака от интелигентния човек? Ето пред вас стои голямата уста на Румен Петков. За такава уста хората казват: «Скоростта на светлината е по-голяма от скоростта на звука. Затова хората на пръв поглед изглеждат толкова просветлени, докато не си отворят устата!»

Ако Гьоринг си отвори устата, той казва следното: «Аз нямам съвест – моята съвест е фюрера!»

Ако Румен Петков си отвори устата, той казва следното: «Георги Първанов е най-успешния български политик!»

Ние само можем да гадаем дали устата на Румен Петков е продължавала да функционира, докато е уринирал в плевенския шадраван, но можем да сме сигурни, че тия негови два отвора бълват редовно подобни излияния.

За да не забравяме и неговия трети телесен отвор, да ви припомня, че преди години вестник Вашингтон Пост обявява конкурс, в който от читателите се иска да променят дадена дума като променят само една буква и да дадат дефиницията на новата дума. Една от думите, изпратени до вестника, е била “ignoranus” с промяна от “ignoramus”, тоест  «невежа».

Та, да се учудваме ли, че на българския политически хоризонт се е появил нов политически тип: IGNOR-ANUS? Според автора дефиницията на това ново същество е «човек, който е едновременно и тъп, и гъз».

Но да погледнем и по-нашироко. Ако приемем, че Румен Петков е един рафиниран игноранус, то можем ли да го отделяме от неговите съпартийци или с какво са те по-различни от него, когато Партията никога не е била за различия в каквато и да е форма – лична или обществена?

И за да съм по-ясен, ще цитирам пак хер Гьоринг, който най-красноречиво дава обяснение на тоя проблем под портрета на усмихващия се Ленин:

«Нашто движение превзе мизерния марксизъм и от него извлече значението на социализма. То също така взе национализма от бъзливата средна класа. Като хвърлихме всичко това в казана на нашия начин на живот, от това се появи кристално чист и синтезиран германския национал-социализъм.» 

А сега, драги читателю, поставете хер Гьоринг до Румен Петков и кажете – каква е разликата между двамата? Сложете до тях и Гоце Първанов и кажете – каква е разликата между тримата? Нима последните двама не са участници в подпалването на българския Райхстаг? Или може би им липсва битангаджийския речник на хер Гьоринг?

А сега поставете до тях и Мирчо Спасов, човекът-олицетворение на Партията, човекът-символ, човекът, изживял живота си под мотото на първия съветски концлагер «Соловки»: «Железним кулаком загоним вам к счастью!»  Можете ли да видите някаква разлика между четиримата? Може би в костюмите?

А нима се съмнявате какво би направил Румен Петков с бедния Уорлик, ако му паднеше в ръцете?