Епистоларният роман на Сергей Станишев

Сергей Станишев си пише. И не с кой да е друг, а с Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия. Пише си упорито и без да се съобразява с факта, че не щат нито писмата, нито предложенията му. Пише, без да чува какво му говорят и без да чете какво му пишат.

Няма как да не стигнем до този извод, като се има предвид злополучната сага с идеята на премиера да покани европейски експерти да поемат отговорността за управлението на България в тъй наречените „проблемни” области – правосъдие, вътрешен ред и борба с корупцията, опериране с присъеднителните фондове на ЕС. Представи този проект на личната си среща с Барозу. Отказът бе изразен достатъчно ясно от говорителя на ЕК. Представи го и пред посланиците на страните от ЕС, като се опита да ги убеди да подпишат протокол за сътрудничество зад гърба на ЕК. Отказаха му, като изразиха и недоумението си от предложението техни експерти да поемат неговите отговорности. Продължи да говори за това как идеята му била посрещната „радушно” от ЕС – все по-публично и все по-шумно. В крайна сметка Барозу му написа лично писмо, в което директно се посочва, че сред страните на ЕС вече се чувстхва „умора от помагането” на България.

За всеки случай отново – за кой ли път – бе напомнено и какво с очаква от страната ни: "България трябва да подготви ефективна програма за арест на заподозрените за корупция и организирана престъпност, както и обвинения и съдебен процес. Ако бъдат признати за виновни, трябва да има бързи, ефективни присъди и санкции". Също така бе напомнено, че помощта за Бълария в някои области – например помощта на ОЛАФ в сътрудничеството с българската прокуратура по разкриването на злоупотребите с парите от еврофондовете – е безпрецедентна.

Всеки човек с кожа по-тънка от хипопотамовата би се сетил за какво намеква Барозу с тези напомняния – за това, че докато задграничните помагачи на престъпната група на Марио Николов са отдавна осъдени, то в България имаме доказано от ОЛАФ престъпление, но нямаме наказание. Не и Станишев обаче – вместо да чуе думите на човека, от който пряко зависи геополитическата съдба на България, той предпочита да си играе на развален телефон.

И пише – на свой ред. Писмо до Барозу, което обаче не е отговор на неговото. Написано е така, сякаш неговият отказ не съществува. Писмото „конкретизира” исканията за европейска експертна помощ.

Как по-точно ги конкретизира? Като ги стеснява. Вече не се искат поемане на политически отговорности, нито широкоспектърно европейско присъствие. Иска се помощ единствено в областта на оперирането с европейските фондове, и се пита за три евентуални възможности за експертно подпомагане: за "възможност експерти на ЕК да предоставят на България техническа помощ по конкретни въпроси; специализирани и задължителни обучения за ключови български служители на стратегически позиции в областта на управлението на европейски средства; възможност за кратки стажове на служители от администрацията в съответните служби на ЕК, управляващи европейските средства".

Тоест иска се помощ в сферите, в които Европа и без това ни оказва такава. Иска се вече не нещо допълнително, а просто Барозу да каже „да” на проекта Станишев – след като се убеди, че самият проект е просто въздух под налягане и думи без покритие. Какъв е тогава смисълът на цялата тази операция, ползата от това дълго и унизително молене – се питат европейските чиновници.

В България не се питат. В България знаят. Ползата е предизборна. Европейското „да” ще изтрие срама от челата на българските управници. Това „да” дълго ще бъде размахвано като доказателство за доброто отношение на Брюксел към сегашната власт и за волята тя да бъде продължена и в следващия мандат. Неговите функции ще бъдат тези на индулгенцията. Да, имахме проблеми с Брюксел, ще кажат социалистите. Но накрая се разбрахме и ги разрешихме по най-благоприятния за България начин. Гласувайте пак за нас.