Кой въведе средновековните методи в науката?

На 5 декември, 2010 година в предаването "Неделя 150" на радио ”Хоризонт” бившият председател на БАН, академик Иван Юхновски, даде интервю което бе излъчено на живо, записано на видеоклип и пуснато като текста на уебстраницата на радиото под заглавие ” Стигнали сме до почти средновековно преследване на учените”.  Според акад. Юхновски ”Това е един драматичен момент, който няма аналог в цялата 141-годишна история на Българската академия на науките (БАН)”. По този повод би трябвало да се каже, че:
В историята на БАН има ръководство, което е получило от чужбина писмо, в което се казва официално, че науката в България се управлява със стила и методите на Испанската инквизиция от средните векове. Това писмо е изпратено до акад. Юхновски когато той е председател на БАН. Всъщност писмата са две. Те са написании от от професор Даниел Голд от Израел, който има подписана научна сподгодба с БАН. Едното писмо е изпратено от него в БАН до председателя на Академията. Другото писмо е изпратено във ВАК до Комисията по медико-биологични науки оглавена от проф. Боряна Пирьова. Във ВАК правят проверка по писмото на професора от Израел и намират изнесените в него данни и факти за достоверни. И в БАН правят проверка, но намират, че  изнесените в писмото данни и факти са неверни. Така скалъпената в БАН проверка щеше да мине незабелязано, ако ръководството на БАН не се бе престарало и не бе поканило проф. Голд да посети БАН и сам да се увери, че науката не се управлява със средновековни методи. Професорът от Израел приема поканата на сериозно и решава да посети БАН и ВАК. Преди да тръгне за България той ми се обади в САЩ и попита дали имам възможност и бих желал да го придружа и да бъда свидетел и преводач на срещите му в БАН и ВАК. Аз приех предложението и заедно с него ходих в БАН и ВАК. От името на ВАК ни прие същата проф. Пирьова, която бе получила писмото, направила проверката и намерила за достоверни посочените в него данни и факти. В БАН отказаха да ни приемат. Най-напред отказа бе направен от директорът на същият институт (ИЕПП), с който професор Голд имаше подписана научна спогодба. Този директор (проф. Иларион Янчев) се заключи в кабинета си и не излезе от там докато ние чакахме цели 5 часа той да благоволи да ни приеме. Потресен от поведението на директора Янчев, проф. Голд поиска да се срещне с председателя на БАН, който го бе поканил. Срещата не се проведе защото председателят и главният научен секретар се скриха и отказаха да ни приемат. След три поредни опита да се срещне с председателя на БАН проф. Голд поиска да го заведа в редакцията на някои  вестник, където да разкаже на данъкоплатците в България за патилата си в БАН. Съвсем произволно избрахме вестник “Стандарт“. Там ни прие дежурният редактор г-н Константин Събчев. Той изслуша оплакванията на професора от Израел, намери информацията му за актуална, обеща да пусне във вестника информация по случая и поиска да оформим текст от 2-3 страници. Преди заминаването на професора за Израел той ни прие отново, прегледа подготвеният от нас текст и обеща да го публикува. Минаха ден, седмица, месец, а статията не се появява в пресата. Накрая журналистът Събчев призна, че председателят на БАН е научил за статията, вдигнал лют скандал, заплашил него и редакцията с имената на високо поставени държавници, някои от които се обадили в редакцията и под техен диктат статията била спряна. Сега същият този бивш председател дава интервюта по националното радио и обвинява други, че в науката на България се използват средновековни методи на управление и преследване.
В историята на БАН има и ръководство, което е преследвало, наказвало и уволнявало дисциплинарно добри учени по административен ред, затова че те имат собствено мнение. Тези наказания и уволнения са налагани на учени, които не одобряват и критикуват открито стила и методите на управление на председателя на БАН и неговия екип. Никой друг, нито монархисти, нито фашисти, нито комунисти са правили такива уволнения. По тяхно време е имало други гонения и уволнения, които са правени по политическа, но не и по административна линия. Единственият председател на БАН, който е уволнявал учени по административен път е акад. Юхновски и неговият екип. Те са и единствените, който обявяват учените които ги критикуват за „Врагове на науката, които уронвали престижа на БАН”. С този мотив те издаваха и заповеди за уволнение. Тези уволнения доведоха до прокуждане от БАН на добри учени с международна известност и признание и което е по страшно, тези уволнения оставиха години наред БАН и науката без друго мислещи, а какво представлява научна организация в която няма друго мнение освен това на председателя и неговите клакьори се вижда от състоянието на днешния БАН. По повод на тези прокуждания редакцията на вестник “Пари-Плюс” организра на 16.11. 2002 година дискусия на тема “Прокужда ли БАН интелектуалния си елит”. Журналистката Светломира Димитрова покани за участие в дискусията председателя на БАН и моя милост. Председателят отказва да участва и заплашва редакцията и журналистката със съд и глоби. Сега същият този бивш председател на БАН обвинява други в използване на средновековни методи и прокуждане на добри учени. В историята на БАН има само един председател, който е бил обвинен и критикуван така остро, скандално и публично за злоупотреби с властта, че е принуден да си подаде оставката. Този председател е акад. Юхновски.  Критикуван от всички посоки той си даде оставката след преизбирането му за четвърти мандат за председател на БАН при навършени 70 години и избор за почетен член на БАН. Преди това той и неговият клан направиха над 80 на брой дялкания на текстове в Устава на БАН. Чрез тези дялкания те изопачиха, опорочиха и направиха за резил и управлението, и дейността и името на БАН. 
Вместо да бъде спрян и подведен под отговорност от новия председател и новото ръководство, предишният председател ходи с тяхно позволение и благоволение да дава интервюта и да обвинява други, че те прекалявали със властта си и преследвали учените със средновековни методи. С такива защитници БАН и науката не могат да бъдат защитени.