Свободата днес и тук 10 Юли 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Безспокойствата на Бойко Борисов

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Бойко Борисов, министър председател на България, благоволи да отрони по адрес на Синята коалиция, имала до този момент глупостта да го подкрепя, следните премъдри слова:

“Истински се радвам, че това са изсмукани скандали от пръстчетата на тези хора. Аз, когато трябва да сменям министри, ги сменям, без да питам никого и без да чакам някой да ме подсеща. Непрекъснатите им нападки срещу правителството само доказват, че не искат то да изкара мандата си. Статуквото е ясно - синьо-червено. Просто отдавна не ги следя - единият ден е Иван Костов, а другият е Мартин Димитров. Всеки ден по някоя глупост казват.”

Поводът е, че сините най-сетне събраха кураж да го предупредят, че скандалите, свързани с неговото управление, напоследък са твърде много – и че няма да може за в бъдеще да разчита на тяхната подкрепа, ако не демонстрира политическа воля за осъществяване на обещаните реформи – включително и като направи промени в кабинета си.

Не че има някаква изненада в проявената от премиера безцеремонност. Той открай време се държи с колегите си от ЕНП като с последни боклуци. Неговото селяшко високомерие начева от отказа му да ги приеме като коалиционни партньори – и продължава до ден днешен, като разчита в наглостта си основно на два фактора.

Първият е, че десните нямат избор – защото нямат електорален потенциал да бъдат алтернатива на неговото управление. Ако не го подкрепят, могат лесно да бъдат обвинени, че работят за БСП и псевдо-президента Първанов.

Парадоксално е обаче, че Б.Б. и досега пришпорваше техния страх от подобно обвинение буквално всяка седмица, като по този начин задушаваше в зародиш всяка критичност от тяхна страна – а те продължаваха да прекланят главици и да се примирават със съдбата си на партии на доизживяване – вместо да си спомят каква беше реалната им политическа мисия, за която в началото на прехода им бе гласувано доверие от всички, които искаха радикална промяна в политическата система.

(Бойко Борисов не иска това. Той иска да играе Тодор Живков в осъвременен и усъвършенстван вариант – и го прави – засега с успех.)

Вторият фактор е, че ЕНП си прави политическа сметка не с оглед на някакви си там нравствени критерии, а с оглед на присъствието на неговите депутати в европейския парламент. Сметката прочее се оказа точна, а ЕНП се доказа като политически бакалин. Явно дори и вече очевадния факт, че единствените реални партньори на ГЕРБ са крайните националисти от Атака, не е в състояние да разтревожи християндемократическото семейство.

Има обаче нещо парадоксално в поведението на българския премиер, което дори при неговото политическо простодушие все пак се нуждае от обяснение. Правителството на ГЕРБ е правителство на малцинството – и зависи от парламентарната подкрепа на политически партии, с които не го обвързват никакви договорени по какъвто и да било начин отношения.

Досега Бойко Борисов разчиташе на подкрепата на три от тях: ДСБ, СДС и Атака. Сега, когато сините се престрашиха да го отсвирят, остава само една. Не Волен Сидеров, а най-хрисимият политик на света да беше неин лидер, пак щеше да бъде изкушен да извива ръце и да черпи бонуси от тази си позиция. Няма как ако не самият премиер, то поне малкото мислещи хора в ГЕРБ да не съзнават това обстоятелство. И очевидно са го осъзнали – и са направили нужното, след като Волен бабаитства засега само на думи.

Отговорът вероятно се крие в друго едно негово изказване, пак по адрес на “синьо-червеното статукво” (този израз Б.Б. е чопнал от своите изповедници във в. “Труд”). Според него “единодействието и синхронът между щабовете на Първанов и Костов не ни учудва ни най-малко”. Което си е чист ефект от психиката на професионалния ментарджия – прехвърляш на чужд гръб онова, което самият ти си надробил.

Има една единствена причина Бойко Борисов да бъде дотолкова спокоен, отваряйки напълно ненужен му фронт вдясно и залагайки правителството си само на кафявата карта на Атака. И тя е, че междувременно се е разбрал потайно с някой и друг фактор, от който всъщност зависи политическото му оцеляване.

Това не се случва за първи път в политическата история на прехода. През 1993 и 1994 г. СДС внесе цели седем вота на недоверие срещу кабинета на Любен Беров, чието управление бе основен фактор за поредното изцеждане на държавата в джобовете на червени олигарси (не случайно го наричаха “правителството на Мултигруп”) и – което беше по-важното: за заякването на сенчестите бизнеси и престъпните групировки. Тези вотове до един пропаднаха – с гласовете на БСП, които съхраниха този престъпен кабинет достатъчно дълго, за да могат след това да припишат на негов гръб всички беди (а с това и на гърба на СДС – зер не друг, а сам “синия” президент Желю Желев бабуваше над неговото създаване така, както Първанов над тройната коалиция!) – и след това да спечелят изборите.

Намираме се в аналогична ситуация. БСП е твърде слаба, за да поема властта сама. Затова трябва да се намери някой, който да изконсумира негативите на кризата и паралено с това да омаскари дясното като политическа позиция. Левите ще крепят този някой докрай – в името на “националните интереси”. След това ще оберат неготивния вот и ще дойдат във властта на бял кон – чисти и невинни – както винаги.

Разбира се, този път политическата интрига не е замислена тъй ачик, както беше през 1992, когато БСП сключи стратегическия си съюз с Доган, свиден и ненарушим и до ден днешен. Този път Бойко Борисов не се е разрал пряко с БСП, а само с част от нейния потенциал и нейните депутати в пленарната зала. Тази част, на която принадлежи бъдещето.  

Разбрал се е с Георги Първанов. С неговото Аз Буки Веди Гоце. Тъй че няма защо толкова да се питаме кой е факторът, който му позволява да проявява такава арогантност спрямо колегите си от европейската десница.

Вижда се и с просто око кой е всъщност този фактор. Защото не между щабовете на Костов и Първанов има синхрон, а между неговия и този на българския псевдо-президент. Доказателство: Южен поток и АЕЦ “Белене”. Бойко Борисов гарантира изпълнението на Първановия “голям шлем”, който е чисто, стопроцентово предателство на българските национални интереси. И не скандалите го безпокоят, за да седне с гол дирник върху таралежа на Синята коалиция.

Безпокои го факта, че десния ултиматум е задвижен именно поради енергийното му приставане на Путин – като в него подписания меморандум за АЕЦ “Белене” е формулиран точно така: като национално предателство.

Безпокои го обстоятелството, че основният му политически гарант в Европа – премиерът Силвио Берлускони, съвсем наскоро беше изобличен като директен проводник на руските интереси в Европа – и че същият май вече се замисля как да напусне политиката, за да излезе читав от забърканите каши.

Безпокои го – и то много го безпокои и стремителното рухване Скъпоценното му: на политическия рейтинг – и особено пък това, че е вече на пето място в класацията на евентуалните кандидати за президент – а на първо е Кристалина Георгиева, от която просто няма как да се очаква да бъде изпълнител на чужда воля.

Безпокоят го наистина много неща. И на този безпокоен фон вероятно дори и безобразията на Вежди в Италия, превръщането на скъпата му “Южна дъга” в трасе за водни спортове и фалшивата диплома на протектираната лично от него пожарникарска щерка му изглеждат като изсмукани от пръстите скандалчета.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional