Силвия БелеваСрещу Силвио Берлускони започва разследване. Ни в клин, ни в ръкав италианците взеха да си „изсмукват скандали от пръстчетата” по зловредния пример на българската Синя коалиция. А всичко лошо е заразително, както е известно.
Кой ще се застъпи сега за г-н Берлускони? Има ли някой да каже, че съжалява, защото очевидно външният вид на г-жа Бонев е направил италианския премиер с „по-притъпени чувства за съхранение”. Човещинка някой да прояви. Ето, в България завъртялата се санкция за телефонните депутати се предаде позорно като ланския сняг. От някакви 40 хиляди лева общо или на глава от 16-те любознателни индивида тя се хвърли като Раймонда Диен на релсите пред влака и заора в ужасното и непоносимо порицание – по-страшно от всякаква глоба. Естествено се разбира, че след подобна „дамга” те повече няма да правят така. (Или поне ще го правят така, че да не се забелязва). Министърът на културата (българският, не италианският) също ще си вземе бележка и занапред ще държи сетивата си по-изострени. Ще бъде длъжен също за в бъдеще да контролира инстинкта си за самосъхранение на достатъчно високо ниво, тъй като е прекалено ценен и незаменим на своя пост. Т.е. – да не саможертва толкова готовно личността си.
Изчерпа се въпросът за чудесата на Калина (въпреки някакъв показен обиск – да покажем, че сме си на мястото). Тя просто ни излъга „брилянтно”. След като е била толкова достоверна и талантлива в лъжата си, ние какво сме виновни. Та, от нас да мине, маркираме го просто като факт. Каквото било – било. Гледаме напред. Почти да кажа, че „мач с мач не си прилича”, нито пък, че „съдията ограби труда на момчетата”. Добре, че се усетих навреме да спра.
Само дето приликите се трупат и притурят една към друга и доизграждат облика на предварително заявен образ. Но май че става нещо като с портрета на Дориан Грей. Външният лик медийно грее и окриля - недосегаем за всякакви критики – нито към препатилите, но доказали поне потенциал сини, нито към обтекаемите червени, които и за собствения си месечен цикъл ще обвинят някой друг. Външно Дориан Грей ще грее и ще бъде красив, но портретът му ще става все по-грозен. А когато нещата застанат на кантар и все някога изплува цената на външно поддържаната красота – тогава какво ще стане. За това си струва да се помисли. Защото „алтернативите” извират. Ей го АБВ(Г) трудно се сдържа и се възправя на задни крака. Ат ли е това или бъдещо нещастно магаренце, отстреляно за стръв на вълк. Едва ли. Но всичко предстои да се види.
Какво стана с енергийната мафия, забелязана от министър Трайчо Трайков?
Какво стана с подслушаното със СРС откровение за потъналите милиони в „Белене”?
Оглушително мълчание. „Широко затворени очи”.
Но става все по-грозно. Това не може да се оспори.
А прагът е безпределен.