Сезонът на прелетите

Сезонът на политическите миграции настъпи. Прелетни птички цвърчат из парламента – и прелитат: от група в група, от партия в партия.

Не че и досега нямаше сноване насам-натам. Първо СДС изгони част от вересиите на Надежда Михайлова: Яне Янев и Александър Праматарски. После царят напъди цял рояк депутати, отворили уста за развала на тройната коалиция. И БСП даде своя скромен принос, като отлюспи социалдемократа Николай Камов – не бил достатъчно правоверен и лоялен към комунистите. „Атака” още с влизането си в парламента почна да се люспи и рои, докато стигна почти до санитарния минимум. Иван Костов пък се раздели с хората, благодарение на които партията му се правеше на изразител на интересите на гражданското общество: Николай Михайлов, Антонела Понева и Нено Димов не издържаха превключването на режим за оцеляване и внезапно обзелата ДСБ коалиционна всеядност; много преди тях пък напусна Димитър Арабаджиев, който застана до дясното рамо на Яне така, както някога Петър Берон беше застанал до Жорж Ганчев.

Има известна разлика обаче между люспенето преди и миграциите сега. Преди бяха депутатите бяха пропъждани или напускаха поради несъгласия с партийните им лидери. Сега прелитат по съвсем други причини – за да си намерят политически катапулт, който да ги изстреля в следващото Народно събрание.

Миграционен рекордьор се оказа ССД. Хората на Софиянски влязоха в парламента като членове на коалицията Народен съюз – заедно с „воеводите” на Александър Каракачанов и вечно обединено-разединените земеделци на Анастасия Мозер. След като се оказа, че баш воеводата бил малко агент на ДС, същият обърна курса към движение „Напред”, създадено като пропрезидентска партия от разследвания за данъчни далавери енергиен бизнесмен Христо Ковачки, а депутатите на ССД се присъединиха към парламентарната група на ОДС.

Сега я напускат, за да се присъединят към „консервативния проект” за нова парламентарна група на Яне – с изключение на самия Софиянски, който до края на този парламент щял да бъде независим. Пак на неговото консервативно рамо кацнаха и Нено Димов, и Георги Пинчев; а също и бившият царски депутат Никола Николов, човекът-партия, известна като местоимение в множествено число: НИЕ.

Очакват се и нови попълнения – и нищо чудно заветната десетица да бъде наистина постигната. Този път за сметка на СДС – и като протестен жест на недоволните от коалицията с Иван Костов. Очаква се към него да се присъединят подалия оставка областен лидер на СДС-Велико Търново Димитър Йорданов, оттеглилия се също в знак на несъгласие председател на СДС-Варна Димитър Димитров, и Марио Тагарински. Ако тази миграция се осъществи, Яне Янев ще разполага вече с девет народни представители. Кой ли ще е десетият? Колко жалко, че изгониха Кузов току преди прелетния сезон...

Има ли някакъв реален политически смисъл това миграционно сноване, което вече традиционно настъпва в българския парламент преди избори? На пръв поглед изглежда, че не. Изглежда понякога почти здравословно: партиите се освобождават от боклуците си, боклуците отиват при други боклуци, а парламентарните боклуджии – за разлика от софийските – винаги са на линия.

В действителност обаче не е така: имат значение – не толкова за самите прелетни депутати, колкото за кукловодите, които направляват траекторията на политическите им миграции. Ако се вгледате внимателно в тези траектории, ще видите, че най-потърпеша се оказва СДС и респективно – новата дясна коалиция, а най-печеливша – одиозната „консервативна” формация на Яне Янев. Очевидна е целта на упражнението: прави се всичко възможно, за да се елиминират евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ в лицето на традиционните десни партии – и те да бъдат подменени с друг партньор в коалиционната формула, който би бил по-толерантен към настоящите бизнес интереси на скритата, паралелна и ченгесарска власт.

И едва ли е случайно, че за такъв партньор е избран тъкмо политическият представител на ДАНС – а като негова политическа идентификация е избрана точно консервативната идеология. Ако евентуална коалиция на ГЕРБ примерно с „Атака” е политически уязвима, то такава с една легитимирана на европейски ниво консервативна формация може да е лош вариант за ЕНП, но няма как да не бъде приета поради някакви принципни съображения. С което „златната акция” в бъдещата коалиционната формула ще бъде издърпана от ръцете на традиционната десница – и те ще трябва да избират между оставането си в опозиция и деградирането си само до присъдружна на ГЕРБ организация.

Не е чудно и това, че вътрешнопартийната акция срещу СДС се дирижира от подвластната на ДПС политическа групировка в синята партия – тази около бившия лидер Пламен Юруков, Пламен Радонов и Дора Христова; и с активната помощ на някой и друг активист, свързан с други политически формации и интереси: като кюстендилския кмет Петър Паунов например – адвокат на Ковачки, радетел за коалиция между СДС и движение „Напред” и приближен до прословутите „братя” Галеви.

За комунистите винаги е било изгодно да разделят и владеят, да подкрепят политически боклуци и аморални коалиции, чиято единствена цел е да осигурят депутатски места за своите лидери. Точно такива коалиции са и техния политически резерв, който може винаги да бъде използван в критични ситуации. И като говорим за миграционния нрав на ССД например, може би трябва да си спомним как започна политическата си кариера коалицията „Народен съюз” в рамките на този мандат. Започна с преговори за участие във властта – като евентуален четвърти член на сегашната тройна коалиция – само че комунягите решиха, че и без тях си имат достатъчно депутати – и няма защо допълнително да се ощетяват при дележа на постове и министерства по формулата 3-5-8.

Тъй че нищо чудно както сега прелетните депутати кацат на рамото на Яне Янев, той самият да полети из консервативните пространства и да кацне на някое непредвидено коалиционно рамо. Защото щом веднъж си кацнал не там, където си обещават на избирателите си, нищо не ти пречи вече да кацнеш навсякаде. Всичко е възможно за този род прелетни птици в сезона на прелетите – всичко, освен достойнството и политическия морал.