За какво трябва да се извинява Бойко Борисов?

За нищо – смята той. Буквално: “Нищо, което да заслужава извинение, не сме направили, по време на нашето управление”. Казано в прав текст в предаването “Екип 5” на БНТ.

И правилно, че смята така. Защото ако тръгне да се извинява, няма да му стигне мандата, за да се извини за всички золуми, които успя да натвори само в рамките на година и половина.

Как се нарича човек, който не признава грешката си и не се извинява? Нарича се гьонсурат. Това определение много точно прилягаше на Сергей Станишев и компания, сега точно толкова добре приляга и на него. Същият е.

Как трябва да се отнася човек към гьонсуратите? Като ги презира – би бил най-точният отговор. Само че голото презрение не е достатъчно, когато въпросният гьонсурат е политик – и когато от неговия гьонсуратлък зависи съдбата на родината ти. В такива случаи въпросният гьонсурат трябва да бъде и осветяван, та да види какъв е (ако има очи да вижда, при все че – уви – почти всички гьонсурати са слепи като къртици за собствените си недостатъци).

И за да го видят и другите какъв е. Да видят и да се запитат, ако не им е изпила чавка мозъка, как аджеба са могли да гласуват след Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев отново за същия гьонсурат. Та не за турилия си едно перде пред очите Бойко Борисов – а за тях именно ще се опитаме да формулираме основните казуси, заради които този балкански герой би трябвало да се извини на своите избиратели – ако би имал чест, съвест и лично достойнство.

Съзнаваме, разбира се, че една статия няма да стигне и за една десета от реалните причини да получим извинения. Затова ще продължаваме да ги изброяваме тези причини, додето българският премиер има гьонсуратлъка да ги изтърпи (подозираме обаче, че този гьонсуратлък е безграничен). И така:

1. Бойко Борисов трябва да се извини на своите избиратели заради дебелата и късокрака лъжа, че бил основал партия за европейско развитие на България. (Ако сте забравили, ГЕРБ не произлиза от гербова марка, нито пък от цветето гербер, а означава Граждани за Европейско Развитие на България.) Тягата на неговото управление не е към европейската цивилизована общност, а е в две други посоки: към Ориента – като стил на управление, и към Кремъл – като реална политика. Доказателство за първото е поведението, изказа, лицето и бекграунда на самия премиер, а доказателство за второто е предателството на националните интереси, реализирано чрез подкрепата за “Южен поток” и АЕЦ “Белене”.
2. Бойко Борисов дължи извинения и заради фалшивата политическа самоличност, с която се яви на парламентарните избори. Твърдеше, че е човек с дясно виждане, че партията му е с дясна ориентация (и го твърдеше дотам убедително, че приеха ГЕРБ в ЕНП), че ще прави дясна политика и ще провежда десни реформи. Вместо това самият той се оказа тежко заразен от соц-носталгия и бленуващ по светлия пример на бившия си работодател Тодор Живков, а с “десните” си политики я докара дотам, че предприе първия след 1944 г. опит за национализация на частна собственост – като при това засегнатите изедници бяха тъй насъщните за България външни инвеститори. Що се отнася до реформите, такива изобщо не бяха проведени – въз основа на абсурдния възглед, че не се правели по време на криза. Политическият му стил на поведение обаче може да се опрадели не като десен, а като чисто популистки със силни леви уклони – и насочен не към по-малко държава в живота на хората, а към по-силна и дори силова държава.
3. Бойко Борисов дължи извинения и за неизпълненото си предизборно обещание да бъдат наказани виновниците за националното унижение, на което бяха подложени всички българи в следствие на управлението на тройната коалиция: да търпят държавата им да бъде определяна като най-корумпираната в Европа и към нея да бъдат прилагани безпрецедентни рестриктивни мерки. Точно обещанието за възмездие за политическото безобразие, осъществявано по схемата 3-5-8, му донесе най-много гласове – само че сегашният премиер излъга всички тези хора. Цели шест месеца след като дойде на власт, той и неговите министри се занимаваха само с едно – с вадене на скелети от гардеробите. В резултат – няма нито един осъден, а самите обвинения са повече от повърхности спрямо размера на реалните злоупотреби. Например обвинението срещу Сергей Станишев не е за национално предадетлство и за работа в полза на чужда държава, както би трябвало да бъде, а за това, че бил потурчил някакви (впрочем откровенно налудни) доклади на ДАНС. Една от гаранциите за възмездие, давани с щедра ръка предизборно, беше свързана с делата на ДПС и персонално на Ахмед Доган – само че нищо подобно не се случи нито с него, нито с неговите министри: на него не само че не му потърсиха сметка за палатите, за обръчите от фирми или за смъртта на Ахмед Емин, но дори не му събориха незакнно построеното барбекю в сараите, и с пръстче дори не докоснаха примерно Емел Етем – нищо, че едва ли е по-малко корумпирана от Емилия Масларова. Защо ли? Дали пък отговорът на въпроса не минава през Делян Пеевски, Ирен Кръстева и захранващата ги Корпоративна банка, където – както се оказа – пак са намерили приют финансовите активи на държавата – точно както по времето на тройната коалиция?

Толкова за днес. Утре продължаваме с гьонсуратлъците Бойкови.