За какво трябва да се извинява Бойко Борисов? Статия втора

Няма да се извинява, разибра се. Ще скандалничи, ще отговаря арогантно на опоненти и на медии, ще си обръща думите като палачинки, ще ръси простонародни лафове, та да го обича простодушния ни народец, ще рита топка на разни мачлета и ще надува перки пред журналистките, но не и пред государите от Кремъл. Ще я кара през просото и ще повтаря изоглавено: ние сме най-добрите, най-честните, най-най-най...

В моето детство имаше една такава книжка, точно по този начин кръстена: “Най-най-най”. Най-високият връх, най-дълбоката впадина, най-големият континент. И там най-добрия човек беше Ленин, а най-великата страна – СССР. Оттогава не вярвам на най-най-овете.

Та понеже очевидно няма да се извинява за нищо – точно както и Путин не се извинява за нищо в Русия – и както Тодор Живков не се извиняваше за нищо в България – продължаваме с изброяването на необходимите за един възпитан човек извинения.

4. Бойко Борисов трябва да се извини на българските избиратели за това, че не държи на думата си, че обръща мненията си според обстоятелствата и следва в управленската си практика не истинския мъжкия принцип: “казана дума – хвърлен камък”, а подляро-приспособленския такъв: “дума дупка не прави”. Много трудно е да се изброят примерите, в които се е отмятал от своето мнение, за да направи мили очи на кого ли не: на електората, на президента, на коалиционния си партньор “Атака” и най-вече на недоволните от предишната му лъжа, която бива замазвана с нова такава.

С други думи казано: за да се хареса на всички, българският премиер лъже на поразия. Тъй като лъжата е единствената област, в която наистина важи марксисткия принцип, според който количествените натрупвания водят до качествени изминения, тук ще се позовем на казуса, по който има натрупана наистина критична маса лъжи и главоломни обръщания на думите: руските енергийни проекти и особено АЕЦ “Белене”.

Той, който още преди встъпването си в длъжност поиска със специално писмо от БЕХ тези руски енергийни проекти да бъдат блокирани, който определи АЕЦ “Белене” с думите “гьол, пълен с жаби за 800 милиона лева”и “висша форма на корупция”; който се кълнеше, че проекта няма да тръгне само с руски пари, без да бъде намерен стратегически инвеститор – и който го оценяваше на 26 милиарда лева (скромна, но все още реалистична сума) – в крайна сметка доказа, че България е руски Троянски кон в ЕС – с подкрепата си за “Южен поток”, прецаквайки по този начин “Набуко”. Доказа същото още веднъж – като подкрепи строежа на руска атомна централа на българска територия “с цялото си сърце”.

Което, извинявайте, не е просто лъжливост. Е довършване на “големия шлем” на Първанов, е гаранция за енергийната ни и политическа зависимост от Москва, е саботаж към основните външнополитически приоритети на Бълагрия, е национално предателство, е политическа шизофрения.

5. Българският премиер трябва да се извини на своите избиратели за неизпълненото си обещание да проявява нулева толерантност към бившите кадри и агенти на Държавна сигурност. При подбора на депутатите му пролича някакво колебливо намерение да спази този принцип (колебливо – защото имаше изключения от общото правило).

В устава на Политическата партия ГЕРБ дори фигурираше и прелюбопитният член 49, според който “Не може да бъде член на Изпълнителната комисия, Областен ръководител, Общински ръководител или член на който и да било ръководен и/или контролен орган лице, което е било щатен, или нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Българската народна армия.” После се оказа, че сред равните има и по-равни – защото след като излязоха пет имена на негови кандидат-депутати в списъка на комисията по досиетата (въпреки че уж бяха пресяти предварително), същата тази партия излезе с декларация, която ги оневиняваше, тъй като – както се казваше в нея: “Кандидатите за народни представители от ГЕРБ, чиито имена фигурират в днешното решение на комисията за досиетата, не са вербувани като агенти, а са били щатни служители – част от структурите в рамките на изпълнение на служебните им задължения като служители в МВР или други институции.”

Следователно: да си бил агент е позорно, но да си бил щатно ченге, “опер” на агентите – не е?! Но и този принцип се оказа невалиден, тъй като и от това правило имаше изключения – какъвто е случаят с Божидар Димитров, който никакъв “опер” не е, ами си е най-прост доносник към Първо и Второ главно – с цели три оперативни псевдонима. Тъкмо за него Бойко Борисов пое лични гаранции: забележете – не само за човек, който е бил агент, но и за бивш червен депутат и ключова фигура в БСП! Пое гаранции като за близък приятел – в резултат Божедар Димитров не само че стана депутат, но зае и министерски пост – където бързо се прочу като “министър на чудесата”.

А какво е сегашното мнение на българския премиер относно разкриването на досиетата – като се има предвид изказаното в началото на неговата кариера, когато твърдо и категорично се обяви за незабавно и окончателно разкриване на всички архиви на ДС? Ами ето го – изказано току-що по радио К-2: “За ДАНС (където впрочем има цели 157 сътрудници, започнали кариерата си в Държавна сигурност, които днес заемат ръководни места в отговаряща за сигурността на най-могъща тайна служба в България – б.м. – Е.С.) не ми е толкова голям проблем, колкото сега като излязат за дипломатите. Сигурно повече ще излязат от дипломатите и не по-малко от съдебната система. Това е много рисков момент и затова трябва плавно и бавно да се разгражда тази бивша ДС". Бавно и плавно... каква еволюция в позициите, не мислите ли?

6 Бойко Борисов дължи извинения за дебелата лъжа, че ГЕРБ разполагала с безброй много отлично подготвени кадри и с дълга резервна скамейка от кандидат-управленици, способни да заменят всеки, който поради една или друга причина бъде отстранен от поста си. Колко дълга и качествена е тази семейка вече се видя, особено в областта на здравеопазването, където за година и половина се изредиха цели трима министри, а здравеопазването си остана все същия батак – и дори го докара до финансова кома.

Един от тези трима министри – Анна-Мария Борисова, се оказа не сред седящите на дългата скамейка, а случайно засечена от премиера на “един завой към Севлиево”. Би било по-добре, ако по този завой беше минала кастинг комисия, която търси главна изпълнителка за ролята на баба Яга – защото за здравен министър Анна-Мария категорично не ставаше – нищо, че ни бе пробутана като “абсолютен професионалист. Същата представи себе си и своята програма пред медиите, пеейки детски песнички със здравна поука, с което ни върна към добрите налудни традиции от времето на Никола Филчев.

Друго славно “откритие” на Бойко Борисов имаше същия поразителен ефект – само че не над родните поданици, ами над избраниците от ЕС – това бе Румяна Желева, външен министър и кандидат за еврокомисар – при което на самото изслушване пред европарламента се оказа, че не знае къде е Аденския залив. Остава да видим прочее и доколко Бойко Борисов спази заканата си, според която, както той се изрази – “щом управник бръкне в кацата с меда, ГЕРБ го вадят от политиката” – защото партията му имала още мнооого хора. Но за това – следващия път.