Неудачното управление

 От много години управлението на българската книжовност, просвета и наука се манипулира, изопачава и опорочава от политици и интелектуалци по начин, който е неадекватен и неудачен. Две от манипулациите са извършени от политици и интелектуалци от други държави. Останалите са дело на наши родни български политици и интелектуалци.
            Първото неудачно управление е наложено отвън от политици и интелектуалци на Византийската империя. Това става след като българската книжовна, духовна и просветна дейност са досигнали своя златен век. Той е реализиран благодарение на онези български царе, князе, принцове и благородни мъже от знатни родове, които са учили и получили солидно за времето си образование в най-голямата школа-Магнаурската, в най-големият по онова време град-Константинопул. Благодарение на тях българите приемат християнската религия и се сдобиват с нова писменост, която след гръцката и латинската става трета поред писменист на която е преведена Библията. Този разцвет и златен век на българската книжовност е прекъснат от падането на България под Византийско робство.
И второто неудачно управление е насадено отвън от политици и интелектуалци от Османската империя. В продължение на 500 години (1392-1878) те не разрешават на българите да имат и да управляват сами своя организирана книжовна и просветна дейност. По тази причина български автори са писали и публикували книгите си в чужбина. Сред тях са публикуваните в чужбина произведения на Теодор Студит през 1675, на Софроний Вранчански през 1806, на Петър Берон през 1824, на Константин Петкович и Нешо Стоянов през 1852 година. По същата причина Левски, Ботев, Каравелов и много други родолюбиви патриоти създават Българско книжовно дружество-БКД във Влашко, извън пределите на империята. В Цариград Високата порта не признава БКД и не му дава статут въпреки изпратеното от Васил Друмев и Васил Стоянов прошение до Великия везир Али паша.
Третото неудачно управление в книжовната, просветната и научната дейност на България идва отвътре от български политици и интелектуалци. Това става в освободената от Османско робство България. Три години след  освобождението на България БКД е преместено от Влашко в София. Там политици и интелектуалци се организират и заедно смазват и размазват управлението на БКД. Председателят, акад. Марин Дринов е прокуден и заминава за Харков през октомври 1884 година, където остава завинаги. За Прага и Виена заминава и остава завинаги и проф. Константин Иречек. Тези които остават и незаминават са осъдени по политическа линия и пратени в затвори, лагери или на заточение. Сред тях са Васил Друмев, който е член на ръководството на БКД от 1869 година и негов председател през 1884. Той е заточен в Петропавловскя и Гложенския манастир. Заточен в селото на баща му Беброво, Велико Търновско е и Димитър Моллов, който е заместник председател на БКД от 1898 до 1911 година.  
И четвърти епизод от неудачно управление в книжовната, просветната и научната дейност на България идва от български политици и интелектуалци. Десет години след трансформирането на БКД в Българска академия на науките-БАН те се организират и правят опит да смажат и размажат управлението на Академията. Научният секретар, проф. Ст. Бобчев е арестуван и хвърлен в затвора с политически мотиви. Председателят на БАН, акад. Иван Евстатиев Гешов бяга и се крие във Франция две години (1922-1923) за да не бъде арестуван и хвърлен в затвора. Тяхното дело, оцелява и процъфтява защото опонентите им са свалени и отстранени от власт през юни 1923 година.
И петото неудачно управление в научната дейност на България идва от български политици и интелектуалци. Пет години след трансформирането на БАН в Българска академия на науките и изкуствата-БАНИ управлението е смазано и размазано с политически мотиви. Председателят на БАНИ, акад. Богдан Филов е осъден на смърт и разстрелян. Останалите членове на ръководството и Управителния съвет на БАНИ са осъдени, прокудени от науката и лишени от научните им звания. БАНИ е закрит през 1947 година и трансформиран в БАН по Съветски модел.  
И шестото неудачно управление в научната дейност на България идва от български политици и интелектуалци. Под предлог, че ще правят демократични промени те създадоха с експериментална цел популистко Общо събрание на учените, чиито членове се избират отдолу нагоре. През изминалите 20 години (1991-2010) времето и резултатите показаха, че експеримента с популисткото Общо събрание на БАН е неуспешен. То се превърна в сборище на организираната посредственост и колективната безотговорност. Те нанасят вреда и на науката и на държавата по начин който е описан много точно от колегата Вълко Петров в постинг 5689.
Сега, в края на 2010 година БАН и науката имат реална възможност да се реформират и да се очистят от неудачното Общо събрание и да приемат за управление същият академичен модел, който се използва успешно в науката на Австрия, Германия, Франция и други държави със развита наука в Европа. Тази възможност бе описана и препоръчана от няколко колеги. В същото време тя се саботира от членовете на Общото събрание и от избраните от тях ръководство и Управителен съвет на БАН. През последните дни стана известно, че политици от една партия-БСП, едно движение-ДПС и един съюз-ДСБ застават открито зад саботьорите от БАН и заедно с тях се опитват да запазят статуквото и неудачното популистко управление начело с Общото събрание. Ако организираните от тях саботажи успеят и депутатите в Парламента допуснат това да стане, това ще е тежък удар не само срещу науката, но и срещу държавата.