Нито лев от бюджета...

Че няма да бъде даден нито лев от бюджета за наука, култура и образование, за да има пари за магистрали и стортни зали, с това вече свикнахме. Здрав дух в здраво тяло, куха кратуна и пълен напред.

Проблемът е, че гаранциите за това, че няма да бъдат давани нахалост парите на данъкоплатците, са ежедневна практика за българския премиер. Той ги ръси наляво и надясно с щедрост, която следва да подчертае колко е спестовно неговото правителство – на фона на разхитителната шайка на тройна коалиция (нищо, че реално харчовете на неговата администрация са горе-долу същите). След което обаче се оказва, че както нямаше да дадем пари, така в крайна сметка ще дадем пари, за да ни вЕрват и обичат – кога родните поданици, кога товарищите от Кремъл.

Поредният пример от играта “тука нема, тука има”: в края на ноември Бойко Борисов заяви при откриването на енергийната конференция за Югоизточна Европа “Енергетика без граници – от национален към регионален подход”, че България повече пари за АЕЦ “Белене” няма. И даде гаранции, че “от българския бюджет няма да излезе и един лев” за строежа на централата.

Днес се оказва, че от българския бюджет все пак ще излезе някакъв лев. И не един, а цели 27 милиона за 2011 г.  Това стана ясно от думите на Красимир Първанов, изпълнителен директор на “Националната електрическа компания“: седем милиона щели да бъдат дадени за запечатване на площадката – да не вземе и там бетона да се нагъне като на магистрала Люлин, а още 20 – за набиване на противоземетръсните пилони на същата тази площадка, разположена в едно от най-земетръсните области на България. (Ако някой не вярва, да си спомни за земетресението в Свищов от 4 март 1977 г., в което загинаха 250 души и се срути цял осеметажен блок.)

Ще кажете – е, голяма работа, някакви си 27 милиона – държавата бълха я ухапала. Дребната подробност е, че тези 27 милиона се плащат по времето, в което според българските властници няма никаква янснота за това колко ще струва централата и дали въобще ще се строи – и строежът е на практика замразен. Което обаче е точно толкова вярно, колкото и гаранциите на Бойко Борисов за “нито лев от бюджета” – набиването на противоземетръсни пилони не е консервиране; “Белене” всъщност продължава да си се строи – тихо и полека.

Парадоксът в случая не е в лъжата на Бойко Борисов. Лъготенето за него не е вече и вреден навик – то си е просто стил на управление. Парадоксът е в това, че НЕК продължава да държи 51% от “проекта”, след като хариза според подписания меморандум 47% на Русия. Друг инвеститор – извън двата процента за цяр, взети по изрично настояване на “Росатом” от финландската “Фортум“ и френската “Алтран“ – изобщо не се задава на хоризонта. (Няма и да се зададе, защото котката е още в чувала – според прочутата метафора на самия Бойко Борисов.) Следователно ако сега при спрял строеж плащаме по 27 милиона годишно само за да държим площадката в бойна готовност, то когато не дай боже проектът започне наистина да се осъществява, ще трябва да платим 51% от 6.298 млрд. евро, колкото искат руснаците и за колкото всъщност подписахме меморандум.

И трябва да отбележим – искат засега. Реално ще бъдат толкова, колкото предположи Бойко Борисов, определяйки на око цената на тази “висша форма на корупция” на 26 милиарда лева. С инфраструктурата, с хранилище за радиоактивни отпадъци, с парите за погребване на централата след проектния й срок и прочее такива.

Откъде ще вземем тези пари – при боксуващата ни икономика и продънените ни за години напред бюджети? Има откъде. Заем от два милиарда евро ни предлага вече от години “Росатом”, за да продължи строежа на своята централа. Странно защо обаче всички говорят за този заем, но никой не обелва и дума за финансовите условия, при които би могъл да бъде сключен.

Откъде ще го връщаме? Няма откъде. Не, има – казват руснаците. Ние сме готови да изкупим и сто процента... Има, да. Изплащане на заема с акции от собствеността. Което значи: руска атомна централа на българска територия. Вероятно и плюс дългосрочно споразумение за изкупване на част от произведената електроенергия. По каквито цени ни определят.

Междувременно се прави всичко възможно да се създаде впечатлението, че управляващите, загрижени за българските национални интереси, няма да допуснат никакъв компромис с исканата от тях цена от пет милиарда евро с индексациите, и че можем и да не строим “Белене”, както казва злополучният Трайчо Трайков – и прочее.

Да, можем – само че не като бягаме по допирателната и се изсулваме като мокра връв, а като кажем съвсем директно и категорично: нямаме нужда от този проект и няма да го осъществяваме. Защото: докато ние клинчим и се помайваме, “Росатом” вече строи договорените ядрените блокове за малоумната Втора атомна – и когато същите цъфнат на наша територия, няма да има вече никакъв шанс за несъгласия от рода на: ама ние не сме съгласни на тази цена...

Всъщност може би това е и целта на упражнението на новите български рубладжии. Да се посукват и помайват, да дуят мускули за това как нямало да дадат и лев. След което да опре ножа до кокала и следващото правителство – а след него и следващите поколения българи, доколкото останат такива, да им платят масрафа.