ДИПЛОМАЦИЯ ИЛИ ПЕРВЕРЗИЯ?

Така наречените български дипломати тия дни жужат като облак разгневени оси. Уплашили са ги разкритията на имена, почти половината от които са приписани към Държавна Сигурност. На тия подли копеленца не им харесва никак това. Те биха искали да си останат в неизвестност, да не минават покрай комшиите, които от тоя момент ще ги гледат малко по-вторачено. Може и да чуят мръсна дума зад гърба си. Боли ги! А ето и собствените им думи:

«Не мога да разбера защо толкова гняв и злоба в този форум? Една от основните задачи на един дипломат е да доставя информация за страната, в която работи. В плана за работа на всяко посолство има раздел «информационно-проучвателна дейност». Една добра справка или информация (не от вестници) от кадърен дипломат автоматично го превръща в потенциален агент на ДС, понеже и двамата вършат почти и съща дейност.»

А ето ви и друг, наистина възмутен другар:

«Пълен идиотизъм е да се «осветяват» действащи разузнавачи. А и вече не действащи. Това си е застрашаване на сигурността на служителите на разузнаването ни, както и спъване на работата им. Това е борба срещу собствената си държава.»

А тоя надмина всичките ми очаквания:

«Последната простотия на една робска държава! Колко сме горди, че сме си свалили гащите! Някой може ли да каже кой от последните 20 посланици на САЩ не е разузнавач?»

В пресата е пълно с такива. Че ги боли – боли ги. Но това, което бие най-много на очи е, че те наистина се мислят за дипломати, които работят за собственото си отечество, без значение, че са били собственост на Държавна Сигурност. През тия възмущения минава и мисълта, че независимо дали ДС е била зад гърба им, те би трябвало да бъдат оценени като истински българи. На тях им се иска да минат за нещо като западни дипломати,  които често работят несменяемо за отечеството си. Плашат ги неизбежните съкращения. От думите им се вижда, че те съвсем не се мислят за лоши хора.

Във всичките им възмущения обаче ще забележите едно особено важно подобие: нито един не свързва дейността на българската дипломация с КГБ, тоест Комитет Государственной Безопасности, тоест московския покровител и работодател на Държавна Сигурност. Дали тия наивни копеленца са наистина толкова наивни да не знаят, че информацията, която са събирали за ДС, е била на отчет пред КГБ? Дали се правят на ударени или наистина не знаят, че Българията, срещу която сега недоволстват, е поддържала по един кагебист във всеки окръжен партиен комитет – така, за надзор, за инструкции и за размахване на пръст пред «увличащите се» далеч от партийната линия?

Перверзията на тия партийно и десарски избрани същества, които е трябвало да представят страната в чужбина, се състои в просташката им неспособност да видят разликата между дипломата на служба на демократична държава и дипломата на служба на тоталитарна държава. Много от тия десарски инкубирани същества откровено считат, че за дипломата такава разлика няма. Както виждате от думите им, те сериозно мислят, че могат да служат еднакво добре и на комунистическа България, и на капиталистическа България.

Тая перверзия се дължи на произхода и принадлежността им към «авангарда» на работническата класа – българската компартия.  Под авангарда разбирайте елита, самозвания елит, самоизбрания елит, елитът възпитаван в разузнавачески дух от пионерска възраст, от подозрението за шпиони зад всяко кюше в духа на «С чего начинается родина» - така, както се е правело и се прави в съветска Русия. Те не виждат в сталинската шпиономания нищо лошо, така както не виждат нищо  лошо в това дечицата им да растат в западни колежи с неоспоримо чувство за предопределеност и незаменимост. Те дори се дразнят, че не са признати, че ги зарезват, че привилегиите им се полагат едва ли не по рождение.

Над всички тях отдавна бди дипломат номер едно, ченге номер едно, нашият човек в Хавана – Гоце Първанов. На тоя човек България е поверила доверието си да защитава националните й интереси в чужбина. Тя е поверила това на човек, който е моделиран в духа на комунистическия интернационализъм като единствен ръководен принцип. Под «комунистически интернационализъм»  разбирайте КаГеБизъм, отчетност пред Москва, недвусмислени симпатии към нея  и всеизвестни подозрения за двойна игра. За тоя «интернационализъм»  в България беше унищожен и най-малкия повей на национализъм.

Пред вас, читателю, стои човек, чиито характеристики и действия предполагат не защитник на национални интереси, а национално предателство. На тоя човек е поверено доверието да назначава  дипломати и той никак не е недоволен. А той, както знаем, не вижда нищо лошо в това, че е служил на Държавна Сигурност.