Чадърът над ченгетата в България

Много е вероятно скандалът с дипломатическите ченгета да се окаже лебедовата песен за българското Гоце и като политик, и като основен руски резидент в България. Заставайки като един Матросов в защита на колегите си от Първо главно на ДС, псевдопрезидентът български сътвори гаф, съизмерим може би само с лафа на Петър Младенов от 14-ти декември 1989-а, когато партньорът на Луканов се тросна пред камерата на Евгений Михайлов с думите: “По-добре е танковете да дойдат”.

Това струваше на Петър Младенов президентското – или по-право председателското кресло – според тогавашната терминология. Такъв срив, уви, няма да се случи със сегашния лидер на АБВ – той и без това е на доизживяване в тази си роля. И думите му няма да предизвикат вътрешнополитическа криза – най-вече поради дефицита на гражданска енергия.

Същевременно обаче наглостта на твърдението, че ченгетата от ДС били вкарали България в ЕС и НАТО, няма как да не предизвика грандиозен външнополитически скандал. И вече го предизвиква – ако се съди по реакциите на нашите партньори.

Същите думи изхабяват родното Гоце по начин, който го прави напълно негодно за употреба. (Да – Гоце – защото в случая българският псевдопрезидент действа именно като агент на ДС. И от среден род – от какъвто е едно често колено по Коледа животно, с което май се долавят известни сродства.) Негоден за политическа кариера, но също и – което сигурно не са забелязали неговите съветници – негоден за руски резидент в България, каквато роля играеше през последните няколко години.

Причините са няколко. Първо – това е демаскираща позиция. Защитавайки ченгетата в дипломатическия корпус на България, Гоце лъсва с цялата си принадлежност към тяхната потайна каста. Ако досега можеше да се прави на две и половина, разчитайки на няколкото десетки зачезнали страници от досието му, то сега вече няма как.

Второ – претенциите, че ченгетата са вкарали България в ЕС и НАТО, го превръщат в буквалния смисъл на думата в персона нон грата за тези две организации. Вероятно другите държавни глави няма да изразят презрението си пряко – но ще го направят изискано, като не го канят никъде и общуват с него само в рамките на протоколните необходимости.

Трето – с тази си защита Гоце направи неоценим подрък на политическите си противници, особено с оглед на предстоящите президентски и местни избори. Оттук нататък линията БСП – президент – ДС е права и широка като магистрала – и годна за дълготрайна политическа употреба. Тъй че само с лафове няма да му се размине – и ако сега все още може да си позволява да игнорира темата, то едва ли ще е така, когато парламентът гласува съответните промени в закона за дипломатическата служба – и декларация, с която го задължава да отзове посланиците, свързани с ДС.

И четвърто – на руснаците Гоце им трябва не заради сивите очички и ниското челце; трябва им като водач на ахейците в утробата на руския Троянски кон България. Драматичното му демаскиране като лидер и закрилник на родната ченгеджийница означава на практика, че Гоце е открехнал капака на коня и е помахал с ръка оттам – ехооо... Тук сме! Поради което вече не става за водач – защото не може да разиграва роли – вече може да разиграва единствено себе си, и то в битността си на Гоце.

От тази именно гледна точка е обяснимо втвърдяването на лидерите от ГЕРБ по отношение на изпусналия нервите си псевдо-президент. Няма и как да бъде иначе – той просто им сляга в ръката коз, с който да го прецакат. Едзинственият проблем обаче е, че те си представят по доста различен начин операцията, която предстои.

Външният министър Николай Младенов каза и направи максималното, което можеше да се каже и направи – и сигурно би се радвал, ако успее наистина да разтовари министерството си от голямата ченгеджийница, наблъскана в него и търпяна от всички външни министри досега – и да го превърне от филиал на ДС в реално действаща демократична институция. (Често посочваният паралел със Стоян Ганев е напълно неуместен, защото той уволни едни ченгета, за да назначи други). Ако в първия момент в изказванията му личеше някакво колебание и нежелание да скъса отношенията си с президентската институция, то след последните няма вече връщане назад. Казването, че Гоце е “лично политическият чадър върху всички структури на Държавна сигурност в България”, освен че е вярно, е и безпрецедентно дори и многоскандалната ни родина.

Като добавим към това и посочването, че “по време на неговия мандат 50 % от посланиците, които са изпратени, са имали връзки с Държавна сигурност”, и че “всички съветници на Георги Първанов, известен в досиетата като Гоце, напомням, са били агенти на Държавна сигурност”, става безпощадно ясно, че външният министър на България играе ва банк. Той няма как вече да се помири с псевдопрезидента Гоце – трябва или да спечели тази битка, принуждавайки го да даде сигнал на своите ченгета: играта загрубя, оттегляйте се – или да се примири да остане с вързани ръце до избора на нов обитател на “Донкуков” 2.

Горе-долу в същата ситуация се намира Бойко Борисов, ако се съди по повърхностния пласт от неговите изказвания. Че с “тези хора” трябва да се разделим, беше неговото становище още в началото на скандала; плюс добавянето колко го било срам от колегите му в ЕС. За срам си е, наистина, само дето “тези хора” са ампутирани от подобни чувства и съображения – и определянето им като “наглеци” им пасва като на прасето копанята. Нещо повече – Бойко Борисов предложи съвсем директна сделка – отзоваването на посланиците срещу главата на Божидар Димитров.

Значи ли обаче това, че е заложил на карта скъпия на сърцето му министър на мощите и чудесата? Не. Той знае много добре, че посланиците няма да бъдат отзовани – и съответно че неговият министър с три агентурни имена ще запази безпотрфейлното си кресло. Но знае и много добре нещо друго – че с този именно казус, свързващ бившия президент с ДС пред очите на целия свят, започва и неговата предизборна кампания за президентските избори (все едно дали той ще се кандзидатира или ще пробута някой друг).

Затова и моментално обърна темата към не тъй публичните, но доста по-пагубни грехове на родното Гоце: “Бих искал г-н Първанов да коментира цената на „Белене” и по-точно, вече за десети път питам, когато са подписвали договора за „Белене”, какво са се разбрали за така наречения инфлационен индекс? Колко пари да струва, защото това е основният ни спор с руснаците. Какво са се разбрали, да назове цифрата и по кой критерий ще се съответно вземе решение за тази цифра.”

Реакции от подобен тип на пръв поглед дават някакви шансове на Николай Младенов в битката за разчупване на стъкления похлупак над неговото министерство. Дали обаче тези шансове ще се окажат реални, ни предстои тепърва да разберем. Защото е добре известно каква поврътливост прояви същия този премиер в не по-малко тежкия сблъсък на военния министър Аню Ангелов с българския псевдо-президент. И защото изреченото от Поразяващата уста предупреждение, че не трябва да се разчита на Бойко Борисов, тъй като той е зависим от ДС, може и да има някакви реални основания. Подтекстът в думите на Татяна Дончева се крие в широко разпространената версия, според която днешният премиер е бил препоръчан като главен секретар на МВР от генерал Бригадир Аспарухов, чиито близки връзки със Симеон Сакскобургготски не подлежат на съмнение.

Би било наистина печално, ако и това подозрение се окаже вярно.