ВЪПРОС НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКА ЕТИКА

Етиката на журнализма ни задължава да избягваме предизвикателни или нетолерантни думи, които биха нарушили добрия тон в медиите и които биха обезпокоили иначе политически кроткия и морално благопристойния  български гражданин. Кои са тези думи?

Да вземем за отправна точка последните изказвания на генерал Атанасов, публикувани в Кафене.нет от 17,12, 2010 под заглавие «Ген.Атанасов: КГБ  МОЖЕ  да използва български агенти до днес».

На интелигентния български читател не трябва да обяснявам, че с това заглавие генерала иска да каже, че български агенти и до днес  работят за КГБ. Когато обаче генералът заявява, че България в лицето на Държавна Сигурност и руското КГБ са подписали договор всички новоназначени офицери в разузнавателните служби на България да минават едногодишен задължителен курс в школи на КГБ в СССР, той предизвиква иначе политически кроткия българин да  избълва нещо от сорта на: «Педераси»!. Думата, макар и любима в съвременния речник на българите, е нетолерантна.

Друга неетична дума би била «дупедавци», макар че може да се поспори за нюансите в значенията между двете. Но генералът още казва, че  българските дипломати са имали и кадрови досиета и са били задължавани да участват в операции на КГБ, че всички агенти са били подбирани по класово-партиен принцип, тоест деца на партизани и активни комунисти.

Тук една етична дума, която бих препоръчал на журналистите, би била «еничари». С една дума закърмени с любов към КГБ и после завлечени в Москва да станат най-гадните родоотстъпници. В случая  думите «най-гадните родоотстъпници» за доста етични, макар че те са в конкуренция с думи като «подли» или «мръсни».

Какво все пак означава думата «родоотстъпници»? Това са хора, които са предали рода си, тоест родината си. Как обаче те могат да предадат родината си, когато такава не е имало? Тя, според думите на генерала, е предадена с подпис и печат на КГБ! С други думи, Държавна Сигурност се е съгласила да изпроституира България и да я направи отвъдморска колония на СССР!

В тоя момент на журналиста би му хрумнало да използва думата «курви», но аз мисля, че в интерес на неговото добруване той би трябвало да предпочете нещо по-уравновесено. В края на краищата, ченгетата днес обичат да са уравновесени и толерантни – нещо като самият президент Гоце Първанов. А както знаем ние в никакъв случай не можем да си позволим да го наричаме «курва», нали? В никакъв случай! Така както не можем да шляпнем с тая титла и Емил Вълев в ролята на външен министър на президентството, въпреки че беше изритан безпардонно като кандидат-посланик на НАТО. Етиката в края на краищата се състои в това, че въпреки че целия президентски отбор прилича на старателно подбрани десарски курветки, сред които самият президент изглежда на  “Bordello-mama”, ние просто трябва възпитано да ги питаме колко вземат за услугите.  Всеки журналист разбира такава мама, която трябва да защитава репутацията на професионалките си.

Работата е, че генерал Атанасов отива и много по-далече като говори за организирана дейност на бивши десари за овладяване на най-висши структури и позиции в държавата. Генералът, разбира се, обижда всички ни, като мисли, че ни казва нещо ново. Нещо повече – той плаче за неетични думи от журналистическия речник, понеже ни счита за балами. За същите тия двадесет години българите са пораснали достатъчно, за да им поднася  неговата дозирана информация в малки лъжички. Той много добре знае, че същите тия московски еничари  постепенно превръщат самата България в  whore-house, а  той си мисли, че е извадил днес тежката артилерия. А те – тия еничари, имат такъв голям опит в тоя бизнес! Ако иска да трупа политичсески актив, той би трябвало да излезе със списъка на съветските районни кагебисти в България, както и с тия, които са рекрутирали кадрите от партийния елит за еничерска обработка в Москва - българи и руснаци, за истината и за историята. Иначе артилерията му стреля като на сватба.