СЕДЕМ ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ БРЮКСЕЛ

Не минава ден, без да ни заплашат.

Не минава ден, без да ни натъртят, че сме черната овца на Европейския съюз. Че е допусната грешка с приемането ни. Че не се справяме с организираната престъпност, която съвсем се е разпасала. Че покварата е заляла българското общество, и че имаме проблем с манталитета.

Че в близко бъдеще нямаме шанс да станем нормални хора заради комунизма в чутурите ни, дето не ще и не ще да си иде.

Карат ни се европейски комисари, карат ни се европейски журналисти, за повечето от които информацията за България се изчерпва с лошото възпитание, каруците по улиците, борците и шопската салата.

Току няма и ни врътнат някое кранче. Не иска Брюксел прахосничество и взима мерки.

Прав е Брюксел. Но се питам, как така тези иначе начетени хора не усетиха óвреме, какво ги очаква? Нима не е знаел Брюксел, че България се управлява от старите гаулайтери и издънките им? Че средствата от европейските фондове ще отидат най-напред при бандитите? Че 98 процента от българите имат кръвно родство с комунизма, и няма как такава държава да стане еталон за почтеност? Особено след като 60 години е била 16-а република на СССР.

Разбира се, че е знаел! Защото Брюксел не е просто един достолепен град с красиви паркове, готически катедрали и бели лебеди. Брюксел е още тайните служби на Англия, Германия, Франция, Белгия, Холандия и Швеция, чиято работа е да научават всичко, за всеки. Включително за новите богаташи на България и първите им милиони. Щом е знаел, защо не е взел мерки? От наивност? От недоглеждане? Или поради простата брюкселска сметка, че комунисти-некомунисти, бандити-небандити, по-добре капиталите спокойно да се движат насам-натам, отколкото да залежават.

Влизайте драги българи, не се събувайте, нищо че сте кални. Важното е парите ви да са на сигурно място: в нашите банки. Пък и нали не миришат?

Да, но ето че замириса. Ето че балканските номера дойдоха в повечко на финягите от запад, които отчетоха, че България им носи предимно ядове, отколкото полза.

Само с остър тон вече не става. Оттук нататък крадците могат да бъдат стреснати единствено чрез изправяне пред трибунал. Без чучело на главата, така че всички да ги видят и открито да им се подиграят (българинът мрази да му се подиграват, особено пред хора). Сетне да им се отнеме имуществото и да бъдат вкарани в затвора. Тогава е напълно възможно хората да повярват, че с комунизма в България е свършено веднъж завинаги и предстои демокрация. Хубава - лоша, но демокрация.

…

Гостувах на мои приятели в Западна България. Дойдоха още гости. Ядохме гъби, пихме вино, хората коментираха живота. Разговорът им започна горе-долу така:

- Чудо трябва, за да станем европейци. Ама аз в чудеса не вярвам.

-  Ще станем. Но трябва да минат поне сто години.

-  Сто ли каза? Не сто, брат. Хиляда!

- Да дойдат при нас тия от Брюксел. Ние да им разкажем кое-що. Да не ходят при президента, да не ходят при министър-председателя. ...

И още неща казаха, например, че ако от Европейския съюз наистина поискат да сложат ред в България, могат да го сторят още утре. „Как?”, попитах аз. „Много лесно”, отговориха моите приятели.

По-долу предавам предложенията им към Брюксел, които старателно записах:

1. Да се отправи от най-високо европейско място обвинение срещу президента на България затова, че неговата партия се финансира от мафията.

2. Да се блокират чуждестранните сметки на всички български политици без изключение, до доказване, че парите им не са крадени!

3. Чуждите предприемачи да не сключват сделки с български фирми, за които има факти, че са гангстерски.

4. Чуждестранните делегации да не приемат никакви почетни титли и медали от президента на България.

5.  Когато са в България, да плащат със свои пари обедите и вечерите си. 

6. Винаги да имат едно на ум, че зад хуманната реторика на българските управници се крие голям среден пръст: пак ви прекарахме, тъпи европейци!

7. Европейските комисари поименно да назоват хората, които създават на българите име на престъпна нация.  

Аз от своя страна също ще помоля Брюксел, макар че съм правен в България, от майка българка и баща българин, по никакъв начин да не ме свързва с българските политици и натвореното от тях. Преставам да се чувствам отговорен за действията им, за техния цинизъм, за лошата им миризма, за грозните им физиономии и криви крачета в маркови обувки.

Вменявам си също така задължението навсякъде по света да изразявам своята крайна антипатия към хората, наричани погрешка „български политически елит”.