Пламен АсеновСъс самото създаване на нещо, което се представя за консервативна партия, Яне Янев и компания погребаха задълго възможността консервативната идея в България да узрее и да се развие в истинска дясна консервативна формация.
Това не е изненада за никого по няколко причини.
Първата е, че партиите в България по принцип съществуват като безпринципни, така че защо консервативната да прави изключение. Класически пример в това отношение няма, защото всички примери са класически.
БСП - социалистическа партия, която в платформата си залага комунистически принципи, а в действията си като управляваща частично следва десни модели. Особено интересно става, когато БСП на моменти пробва да съчетае собствените си думи със собствените си дела.
НДСВ и ДПС – две формации, които се наричат либерални, защото преди години това звучеше модерно. Пък и само тази ниша в европейското пространство беше свободна. А либерализмът и на двете се проявява единствено в безогледна защита на собственото им право да лапат.
СДС и ДСБ – тъй наречената “стара десница”, която се опита да замени мъглявата “синя идея” с още по-мъглявата идея за “народна партия” и после с още по-мъглявата идея за нещо друго.
ГЕРБ – “новата десница”, която идеологически все още е като яйце. От него може да се излюпи змия. Или стадо хапещи /се/ крокодили. А може и да се окаже просто кокоши запъртък.
Втората причина за липсата на изненада е, че на този фон създаването на истинска, принципна и стъпила на здрава идеологическа основа консервативна партия би разрушило самата система от политически привидности в страната, твърде удобна за различни ведоми и неведоми интереси вътре и вън от нея. Та затова те използват политически маши, които да компрометират идеята.
Третата причина за липсата на изненада е в самия начин, по който се върви към създаването на консервативната фармация. Дори да оставим политическото минало и визии, доколкото са известни, на хората, които се записват консерватори, с просто око се вижда, че проектът “България на гражданите и регионите” стартира, както преди време стартираха “либералите” – заради наличието на свободна ниша. При това наличие на свободна ниша повече в европейското политическо, отколкото в българското електорално пространство.
Към тази трета причина съществува един допълнителен, но много важен въпрос, който трябва да бъде изследван задълбочено – защо и как Камърън и английските консерватори се водят повече от конюнктурна политическа целесъобразност, отколкото от стратегическа политическа принципност, като подкрепят група абсолютно непредсказуеми и неспасяеми български политици в тяхното желание да яхнат консервативната идея.
Защото Янев и компания правят точно това – яхат консервативната идея, за да изкарат каквото могат от нея в момента, за тези избори и във времето около тях. Но по този начин на практика задълго ликвидират възможността в България да бъде реализиран истински консервативен проект.
Ама то пък и на кой ли му пука? Двадесет години си нямахме консерватори в България и се оправяхме добре без тях. Сега пък само те са ни дерт – хайде, холан!…..