Българският псевдопрезидент искал “отваряне” на досиетата

Темата с досиетата на дипломатическите ченгета очевидно пари под нозете на другаря Първанов. Българският псевдопрезидент върти, суче, мърмори под перчем – и току изригне от някой затънтен край на България поредното си предложение, съчинено от стахановски работещия щаб на неговите ДС-съветници, мобилизирани в защита на колегите от Външно.

Първо псевдопрезидентът се опъна като магаре на мост: няма да подпиша указите за отзоваване и толкоз. Видя се обаче, че номерът няма да мине – правителството гласува искане ченгетата, дето според Гоце ни били вкарали в ЕС и НАТО, да бъдат отзовани – и че същото искане веднага след Нова година ще гласува и парламентът.

Тогава започна вайкането: има двоен аршин, министърът на чудесата е също ченге! Вайкането отнесе главата на Божидар Димитров и отърва кабинета от един наистина твърде конфузен министър – след което стана безпредметно и дори нещо повече – работещо в полза на Бойко Борисов: героизира го като човек, който – макар и с болка на сърце – в името на българската чест и достойнство е готов да пожертва дори най-близките си приятели.

Последва гузен, нагъл и лукав опит за примирение: да седнат двамата като едни стари достове – и да прочетат от кора до кора досиетата, та да се види кой работил за родината на тихия фронт – и кой писал доноси за колеги и съседи. И този номер не мина – премиерът отряза предложението с аргумента, че някои досиета са унищожени, а други само прочистени – и от тях липсват страници (както впрочем липсват трийсетина такива и от самото досие на секретния сътрудник на Първо главно с агентурно име Гоце) – и поради тази причина е невъзможно да се оцени кой е бил доносник и кой само ченге – като че ли пък тези последните са се занимавали с благотворителна дейност, а не с “остри активни мероприятия” като убийството на Георги Марков.

След като всички тези опити за измъкване пропаднаха, днес сме свидетели на поредния такъв – с определено абсурдистки привкус. От Враца българският псевдопрезидент направи следното умно предложение: да бъдат отворени досиетата на всички, чиито имена Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е обявила.

Редно е все пак да си спомним, че всички досегашни послания и на Първанов, и на неговото псевдопрезидентство бяха насочени срещу отварянето на досиетата. Тези на неговата (или поне доскоро негова) партия също. Не друг, а бившите му началници от Първо главно – като ОЗ ген. Тодор Бояджиев например – обявиха как оповестяването на агентите в дипломатическия корпус поставяло в опасност хиляди хора – примерно вербуваните от тях граждани в страните, в които са действали като резиденти на ДС. И сега – хоп – в добавка към имената псевдопрезидентът лансира “отваряне” и на самите папки, където вероятно отлежават данни именно за тия нещастници, паднали дотолкова, че да служат срещу заплащане на една подведомствена на КГБ организация.

Спекулацията е очевидна. Иска се “отваряне” не на досиетата на посланиците, а на всички обявени от комисията имена. Това са милиони страници – и само качването им в интернет, както агент Гоце си представя “отварянето”, би отнело месеци, а може би и години. Целта е една – бавене на топката. Поне докато отмине президентския мандат – за да отпадне необходомостта псевдопрезидентът с публични актове да декларира, че брани тъй свидната му Държавна сигурност.

Освен всичко друго тази “идея” показва, че Първанов не познава българското законодателство – и по-специално закона, който пряко го засяга като агент на Първо главно – този, по който действа комисията по досиетата. Архивите на ДС за публикуваните от нея имена са отворени – всеки може да иде в читалнята на комисията и да прочете за когото си иска от тях каквото си иска.

В този смисъл реакцията на председателя на комисията Евтим Костадинов по повод тази поредна идея беше наистина безупречна. Той напомни, че Георги Първанов е имал възможност да влияе върху тази законодателна материя, докато се е приемал закона за разсекретяване на документите на бившите тайни служби, и постави на място песвдопрезидента ни със следните думи: . „В настоящия момент ме шокира неговото твърдение, че едва ли не досиетата не са отворени и тепърва трябва да се качат в интернет. Искам всички да ме разберат: досиетата са отворени и всеки - от обикновения гражданин до най-висшия държавен служител - може да се запознае с тяхното съдържание. А ако президентът иска да подскаже, че тези документи не са в пълния обем, както е неговата папка, и не могат да се прочетат истинските действия на тези служители или агенти на ДС - това е друг въпрос и аз не искам да го коментирам”.

“Както е неговата папка”... Това напомняне обяснява доста неща. И наистина не е работа на председателя на тази комисия да коментира подобни проблеми. Подобни прерогативи обаче имат депутатите, които биха могли да оправят доста ограничения закон и да внесат в него крайно насъщните за бъдещето ни лустрационни текстове.

Биха могли обаче да направят и още нещо, което ми се вижда разумно. Идеята на Първанов за публикуване в интернет всъщност не е толкова лоша, ако не се използва за бавене на топката в този конкретен случай. Тъй че биха могли да внесат в преходните и заключителните разпоредби на закона един единствен параграф: “Реалните досиета на оповестените от комисията сътрудници на тайните служби преди 10 ноември 1989 г. се публикуват в интернет в срок от една година след оповестяването им”. Дянков ще намери няколко милиона за скенери и допълнителен персонал, ще бъде открит специален общодостъпен сайт за досиетата – и толкоз.

Не е толкова сложно, нито пък толкова скъпо. В резултат няма да има врънкане и мрънкане за доблестната и народополезна служба на рицарите на плаща и книжала. Където има “дупки” в досиетата, те специално ще се оповестяват и коментират от комисията. Като следва да се почне, разбира се, от най-представителната за държавата институция – тази на държавния глава.