Уикилийкс от български източник за „Българската Коледа“ в Кербала

След като публикувах припомнянето за кървавата “Българска Коледа” в Кербала, потулена само 7 години след трагедията с българските военни в Ирак, получих коментар от “Санитар”. Той допълва, развива и обяснява събитията от очевидната позиция на вътрешен човек – като свидетел и познавач.

Като домакин на блога и журналист, стоящ с името и лицето си зад своите твърдения, съм принципен противник на анонимността, но в случая приносът на “Санитар” е толкова убедителен в боравенето с терминологията, фактите, имената и цялата “аура” на реалностите, че реших да публикувам изцяло и без редакция написаното от него.

Според мен това е български вариант на Уикилийкс по конкретен повод, но от принципно значение.

А че тук не е Америка, където авторите не се страхуват да оповестят разкритията си с имената си , е друга тема- още по-драматична от самите разкрития на “Санитар”.

Съдете сами…

САНИТАР:

Ген. Н. Колев търси и намира подкрепа в лицето на /п/резидента Първанов. С неговата благословия Колев назначава проверка, водена от доверени лица на генерала, дава пресконференции и обяснява, че жертвите са били неизбежни и минимални. Вместо да бъде изправен пред военен съд, под. Петко Маринов е обявен за офицер на годината във в. „Българска армия“, изпратен е да си доучва в генералщабен факултет във Военната академия, повишен е в звание полковник и може би скоро ще стане генерал. Секретните доклади за трагедията са затворени за вечно съхранение в архивите. След 25-30 години може би ще проговорят.

Но в писмата до родителите си загиналият лейтенант Николай Саръев и други офицери се оплакват от неравномерното разпределение на задачите между военнослужещите, от командирско високомерие, от липсата на сериозна подготовка да бъде отразена атака срещу базата.

Героят майор Георги Качорин, загинал с оръжие в ръка, месеци наред е бил тормозен с дребнави претенции, че уж нямал заповед да си сложи капитанските пагони, докато други офицери по четири месеца не били излизали от базата и даже се готвели да останат втори мандат. “Дошли са тук на курорт”, пише за тях родопчанинът лейтенант Саръев, племенник на отец Боян Саръев. Той и малцина работяги като него са поемали най-тежките патрули и ескорти, рискувайки многократно живота си, изтощени и изнервени и от трудната служба, и от командирските несправедливости.

Петко Маринов си харесал някаква сержантка, на която дал правомощия, излизащи далеч от воинските принципи. Това също всявало раздор сред бойците. По примера на командира други офицери си разпределили вниманието на останалите сержантки и кадрови войнички.

Ген. Колев и проверяващите старши офицери си затворили очите пред фактите, че в батальона е имало офицери, уредили се с връзки за гурбета в Ирак, които не са знаели английски език, не са могли да контактуват пълноценно със съюзниците и с иракчаните и трудно са изпълнявали задълженията си.
Офицери от щаба и командири на роти и взводове не са си говорили с месеци. Имало е и пиене, и шамарчета, раздавани от по-старши на по-младши, и сбивания между бойци, и рапорти до ГЩ, спрени и потулени от началството.

Днес ген. Колев е дясна ръка на /п/резидента Гоце, участва в създаването и развитието на политическия проект АБВГЗ и се кани да стане военен министър, ако формацията на др. Гоце яхне народното доверие.
Пази, Боже!

————————————————————————————-

Вестта, че са загинали петима военнослужещи, а ранените са близо 30, попари България на 27 декември 2003 г. Министърът на отбраната Николай Свинаров е неоткриваем. Заминал е за Португалия и не отговаря на мобилния си телефон. Царският довереник Свинаров лети до Португалия поне веднъж в месеца. Придобива недвижима собственост там и Българската армия е последната му грижа. По анцуг зам.-министър Илко Димитров излиза по телевизията и съобщава трагичната вест.
Началникът на ГЩ ген. Н. Колев започва операция „Замитане на следите“. Ако подп. Маринов официално бъде обвинен в престъпна небрежност, довела до смъртта на 5 и до раняването на над 20 воини, той ще цитира хвалбите и наградите, давани му от МО, от ген. Колев, от ген. Златан Стойков /Смешника, който ще смени Колев на висшия военен пост в държавата/. След като 6 месеца са го проверявали, давали са указания и са раздавали похвали, генералите не могат да се скрият зад непрофесионализма на Маринов. А Маринов не е ВОЕНЕН ПРОФЕСИОНАЛИСТ, защото е ПОЛИТИЧЕСКИ ОФИЦЕР. Един от малцината, който след 1990 г. се прехвърлят в командния профил и продължават военната си кариера. И още: др. подп. Маринов е син на др. Илия Маринов – заместник-министър на отбраната в правителството на др. проф. Беров. „Тънка червена нишка“, както се казва в популярния филм. Връзките на татенцето са уредили синчето и да остане в армията, и да отиде за командир в Ирак, и след РАЗГРОМА на базата да не му бъде търсена отговорност.

—————————————————————————

“Базата ви издишаше”, казват полски офицери. Само КПП-то е добре укрепено. Но както е известно, противникът не звъни от парадния вход.

След нападението на 13 ноември 2003 г. срещу италианския контингент тече оживена кореспонденция между ГЩ, старшия национален представител и командира на батальона. От Ирак пристигат успокояващи донесения, че са взети “конкретни и незабавни мерки” за повишаване на безопасността на лагер “Индия”. В края на ноември заместник-командирът на многонационалната дивизия “Център-Юг” инспектира фортификационните съоръжения и инженерното осигуряване на лагера ни и дава указания за допълнителни мероприятия, които били изпълнени “за 24 часа на 100 процента”.

След 1 август 2003 г. комисии от Министерството на отбраната, Генщаба и главния щаб на Сухопътните войски неколкократно летят до Кербала и се връщат с бодри отчети.
“Командирът е изцяло отговорен за базата си” смята Сидни Дийн, главен редактор на “Пентагон брийф”. “Командирът на военната част може да вземе и допълнителни мерки за сигурност, ако прецени, че нивото на опасност в района е по-високо от посоченото в общите директиви. Почти винаги отговорен е старшият офицер. Изпълнението на мерките за сигурност е изцяло негово задължение”, твърди експертът.
Ако подп. Маринов или ГЩ са поставили достатъчно тревожно пред старшето командване в Ирак искането да бъдат доставени допълнителни инженерни съоръжения за лагер “Индия”, на 27 декември 2003 г. нашият батальон е щял да бъде защитен по-добре.

————————————————————————————

Но изводът на експертите е категоричен:“Българските воини станаха жертва на недостатъчно задълбочено познаване и на неточна оценка на обстановката, на лъжливата теза, че отиваме в Ирак като освободители, като приятели на иракския народ, като част от мощна и непобедима коалиция“.

Според тогавашния началник на служба “Военна информация” на МО генерал-майор Пламен Студенков разузнаването 12 пъти е сигнализирало, че се очакват нападения срещу нашия лагер. Атентатори-камикадзе многократно използват коли-бомби срещу войски на САЩ в различни горещи точки по света. Месец по-рано чрез същата тактика са убити 19 италиански карабинери. Генерал Колев се опитва да прехвърли вината върху военното разузнаване, като заявява, че „информацията на разузнавачите бе много обща”. Трябвали по-точни данни – “кой, кога, къде?”. Четири дни преди трагедията ген. Студенков заявява в българския печат, че всеки ден срещу нашия контингент има заплахи и че в Ирак действат повече от 200 въоръжени организации. Седмица по-рано е изпратено писмено предупреждение до българските миротворци. След като терористи извършват атентат в сърцето на регионалната военна свръхсила – Турция, очевидно координацията, конспирацията и военният им потенциал са на равнище. Каква по-точна информация е била нужна на подполковник Маринов, за да вземе спешни и ефикасни мерки? През октомври шефовете от ГЩ са разпоредили на подп. Маринов да усили инженерните заграждения около лагера, той дал заявка за бетонни съоръжения, но поради ниска производителност на съответните иракски предприятия, съоръженията не били изработени. От една страна, Маринов твърди, че загражденията ни били надеждни и отговаряли на “изискванията на НАТО”. От друга страна, поръчва нови. Уж не сме искали да правим трайни заграждения и да покажем, че сме дружески настроени към местното население, но след атаката ген. Колев и подп. Маринов обясняват, че сме приели лагера от американците и че поляците били длъжни да усилят инженерните ни съоръжения, защото батальонът нямал достатъчно инженерни машини и бил в състава на полската бригада.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/