Само решителни действия могат да решат казуса с посланиците ченгета

Бойко Борисов е подписал решението на правителството, с което се иска отзоваване на бившите сътрудници на Държавна сигурност, представяли страната ни като посланици зад граница. Нарочени за отзоваване са 35 имена, сред които посланиците в в Лондон, Берлин, Рим и Ватикана, Лисабон, Мадрид, Осло, Букурещ, Атина, Белград, Прищина, Сараево, Будапеща, Москва, Пекин, Токио и др.

Разминаването между броя им в това решение и обявения от комисията по досиетата списък се обяснява от Външно министерство с обстоятелството, че не всички разконспирирани дипломати са посланици – консулите и временно изпълняващите длъжността ще бъдат отзовани незабавно – тъй като за това не е нужен президентски указ.

Първата стъпка е направена – и за нея правителството заслужава поздравления – все едно какви резерви имаме към цялостната му дейност. Остава да видим дали ще удържи позицията си докрай или – както вече се е случвало – ще я размие в усилието си да се хареса на всички.

Топката е в полето на Дондуков 2. Псевдопрезидентът ни има три възможности за реакция, върху които в момента съветниците му усилено дебатират. Първата е да изпълни заканата си и да не подпише нито един указ. По този начин би направил сечено на Бойко Борисов, но и би прецакал собствените си шансове за бъдеща политическа кариера, тъй като най-сетне и за последния твърдоглавец би станало видно, че той е представлявал и представлява не България и българския народ, а единствено ченгетата от ДС.

Втората е с много шум и PR да пожертва същите тези ченгета, които оттук нататък и без това са вече неупотребими като посланици. Да говори с тях персонално и да им внуши да си подадат сами оставките – като с тази “саможертва” героизира и тях, и себе си – и минимизира щетите от гафа с твърдението, че те ни били вкарали в ЕС и НАТО. Тази реакция обаче не е в стила на бившите “секретни сътрудници” на ПГУ – и поради това не пасва никак на един Гоце; тя би го скарала с тях и с техните генералски тайни ложи – и би подложила на съмнения най-скъпото му: доверието на Кремъл, позицията му на руски резидент в България.

Остава третата възможност, която е и най-вероятната. А тя е да се започне таен пазарлък. Псевдопрезидентът и Бойко Борисов наистина да заседнат в някой кабинет – но не за да прелистват досиета и да решават кой да отзоват и кой не – а да договарят условия, при които президентският подпис би полегнал под съответните укази. Което ще рече: отзовавате този, но пък изпращате ей това наше момче – чисто като сълза, никога не помирисвало ДС. Като, естествено, преговорите ще се закучват при всяко договаряно име, а процесът на отзоваване ще се протака – най-вероятно до края на президентския мандат.

Точно това е и варианта, който устройва агент Гоце – и неговата АБВГ. И който най-добре пасва на неговия нрав и стил. И още – който позволява да бъде стопена значителната преднина по отношение на предстоящите избори, която Бойко Борисов спечели с твърдата си позиция по въпроса.

Затова адекватната реакция на българското правителство би трябвало да бъде следната: да откаже категорично и предварително всякакви преговори и съгласия по повод евентуални условия, поставяни от Първанов във връзка с искането за отзововане на посланиците ченгета.

Да осъществи намерението си за декларация от името на българския парламент, с която да се поиска държавния глава да изпълни това искане.

Да внесе промени в Закона за дипломатическата служба, които не допускат бившите сътрудници на ДС да заемат посланически постове – като предварително заяви, че ако този законопроект бъде блокиран от Конституционния съд, ще търси мнозинство за промяна на Конституцията – и че от съгласието на различните парламентарни групи за участие и неучастие в това мнозинство ще проличи коя парламентарна група има сериозни ангажименти към ДС и коя няма такива.

И най-сетне – незабавно, веднага след Нова година, да извика съответните посланици на консултации, които да продължат твърде дълго – докато техния проблем бъде решен – а в съответните мисии да бъдат определени или изпратени временно управляващи. Този “твърд” вариант между впрочем вече се обсъжда – той е и единствения, който ще покаже и докаже българската воля да бъде коригиран и изличен този срамен прецедент, който ни излага пред света като подведомствена на бившите тайни служби държава.