Цар и опозиция – ама де-де!

Едва ли има вечни съюзи в политиката, тъй като тя сама по себе си е динамична. Но една сериозна управленска коалиция се създава в името на определена политика, която е нужна на страната. Ако я изостави и се поддаде на капризите на политическата конюнктура или на егоистичния теснопартиен интерес, тогава би се обезсмислила.

                                    Симеон Сакскобургготски в интервю пред “Стандарт”, 20.01.09

Симеон със сигурност е прав, поне що се отнася до неговата собствена, на Негово Царско Величество Партия и Персона. В рамките на този мандат НДСВ успя да си смени името, но не и измекярския нрав; запази също коалиционния си нюх и неприкосновенността си от каквито и да било морални бацили.

Царят спечели електоралните си гласове с непрекъснатото повтаряне, че няма да се коалира с БСП; след което оправда участието си на трапезата за дооглозгване на България и подялба на евро-присъединителната баница по формулата 3-5-8 с необходимостта да има правителство, което да финализира интеграцията ни с цивилизования свят. След като и това бе свършено, Симеон брутално напъди към две дузини от собствените си депутати, защото дръзнаха с половин уста да му напомнят, че моралните оправдания за оставането му в съюз с БСП са вече изчерпани. Тъй де – Цар и опозиция – аме де-де! Хич Цар опозиция става ли бе, момчета? Как си я мислите тая вий?

Сега е вече друго време. Сега е времето, в което българският Цар е на път да осъществи още една морално наложителна мисия – може би основната Му – и изключително важна с оглед динамичната, гъвкава и даже поврътлива Негова политика и интересите на поверения Му народ. След като се коалира с БСП, за да ни приемат в Европа, Царят ще прояви извънмерна сила на характера, дързост, упоритост и даже инат, отстоявайки същата тази коалиция – докато ни изхвърлят от същата тази Европа поради непригодност, мърлявост, корумпираност и непоправима склонност към троянски коне от руско потекло. С това Неговата мисия ще придобие завършен вид, ще се окръгли, ще се въздигне като паметник нерукотворний – паметник за изпълнените династически и други строго поверителни завети, следвани от последния български монарх.