Първанов пръв ни подкрепи за демонтажа на съветската лъжа

Не знам дали си спомняте, но др. Леонид Брежнев беше изобретил “седмото чувство” : във всяка своя реч генсекът на ЦК на КПСС задължително споменаваше за своето “дълбоко удовлетворение”- дали ще е от поредната успешна реколта или по принцип от успехите на съветския народ, но задължително “дълбоко” беше удовлетворен той. Само дето не доживя да види истинската дълбочина на бездната, която копаеше и в която падна СССР…

Въоръжен с това научно откритие и аз изпитах дълбините му снощи, когато от върха на държавата за последен път се изказа в новогодишната нощ държавният ни глава, генсекът на абевето др. Първанов. Защо ли? Ами захванал съм се да “бутам” паметника ( както простовато, но разбираемо за техните съмишленици се изразяват някои другари). Онзи, на съветската армия, която отдавна не съществува. И ненадейно др. Първанов ме подкрепи в последната си новогодишна реч! Мислите , че се шегувам ли? Съдете сами:

Ще пропусна казаното от него за това , че трябва да имаме “разбирателство и единение като народ, като общност”, за да успеем като народ, защото тази комунистическа мечта за еднаквото мислене и маршируването под строй към общия успех , при цялата й ненагледна красота, не е постижима дори сред доста послушните българи.

Не мога да пропусна обаче с чувство на дълбоко удовлетворение да отбележа, че др. Първанов смайващо застана зад идеята да бъде демонтиран паметникът на съветската армия с констатацията, че:

”Трябва да се осъзнаем като нация, която не е заложник на миналото. “

Нещо повече, за онези, които н са разбрали намека, той добави, че трябва “да вдигнем погледа си напред и да си поставим по-амбициозни цели”. Нали и аз това казвам: “Вдигни очи, виж тоз автомат”!

Малко ласкателно беше да чуя от самия Него да ни нарича “хора на духовността”, но как да не го цитирам, като го каза: “ успехът ни е постижим, ако в духа на националната традиция и на европейската политика бъдат подкрепени хората на духовността”. Именно: искаме да запазим националната традиция и да бъдем подкрепени в начинанието си.

Но от всичко най-много ме удовлетвори абсолютно правилното послание на др. президент, който изтъква колко важно е следното:
“Да укрепваме националното си самочувствие и достойнство, да разширяваме доверието между нас и нашите съюзници, партньори, приятели, съседи”.

Ето с такъв съюзник и съмишленик смятам да вървим напред и да осъществим каузата на възраждането на националното ни самочувствие, като се освободим от лъжата за освобождението, което ни е донесла съветската армия.

Елате на 9 януари от 11 часа пред паметника на съветската армия в София. Първанов вече е с нас!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/