Белите полета в календара

Видяхме гърба на поредната година. И на нейната Коледа. Да се надяваме, че няма да е Коледата от тази песен, за която напомня Веселин Кандимиров („Добре ми дошла, моя Коледа, за сетен път..."). Празникът е време за светли пожелания, не за сбогуване със света. Неосъзната несръчност в избора на думи – добре ми дошла, родна неграмотност.

Разбира се, че има огромна разлика между радушното посрещане на поредната Коледа и на съзнанието, че е последна (сетна). Сещам се и за нещо друго по този повод. Лековатата доброжелателност, която проявяваме към познати, но не особено близки, превръща целия поздрав в механична мантра. Казваш го, защото така се казва. Не че иде отвътре. Комично недоразумение е споменаването на сетната Коледа с очевидното намерение да бъде посрещана още дълго.

„За много години!” – друго клише, чието курдисано избърборване го изтупва от искрения му смисъл като брашнян чувал. Извън разменените пожелания с приятели и близки, дните след Нова година са досадното бреме да се отговаря на щамповани поздрави от колеги и познати, в които често грам искреност няма. Само демонстрация да се покажеш учтив и добронамерен. Каканижене. Не твърдя, че е по-добре да се псуваме или да мълчим като риби. Говоря за досадата, която ме обзема при подобни случаи след празниците. Време – благоприятно да ти излязат мазоли по устните. Езикът (включително за поздравления) дава възможност да го използваш индивидуално, без да втръсваш. За тези, които го могат и ще се възползват от самоуважение към собствения изказ. Ако такова липсва към поздравяваните. Но малко лицемерие е неизбежно понякога.

Хората масово не пропускат да кажат „За много години”, без да влагат смисъл. По-същественото е, че винаги остава нещо изпуснато. Обикновено нещо изпускаме, забравяме. Случва се всеки ден. А се случва сред трескавата подготовка на 31 декември да се прокраднат и мисли за несвършени неща, отлагани ден по ден през отиващата си година. Причините са различни – разсеяност, оставяне на заден план съвсем за кратко (защото утре ще го свършим) и др. Понякога фокусът е неточен. Желания и намерения излизат като на размазан кадър. Не се осъществяват. Ако снимаме нещо в движение, често излиза размазано. Нашите желания и намерения може да не загатват никаква скорост, а просто да са резултат на известна мърлявост, недоглеждане, разсеяност. Подобен резултат винаги излиза замъглен.

Гръм от тапи шампанско, канонада от фойерверки, пиратки и гърмежи. Сред цялата суетня усещането за всичко планирано, а несвършено и неизпълнено, ще се потули. За някои – трайно, за други – за да изплува като все по-неотложен ангажимент през Новата година. Сборът от възнамерявани, а неизпълнени неща, може да се трупа през годините, докато се превърне в лавина.

Ние не сме роботи и не сме безупречни. Човекът не може да е съвършен. Той с готовност и самоизвинително проявява склонност да отлага за неопределено бъдеще и да отбива това, което поиска, за някога напред, за необозримо бъдеще – все едно разполага с безкрайно време.

Белите полета в нашия календар са следствие от това. От нещата, които ще останат неизпълнени, недостатъчно осмислени или претупани, за да се отчетем. Мил роден социалистически навик – да се отчетеш, да отбиеш номера. Дали всичко това има смисъл  - е отделен въпрос. Въпросът е в смисъла. Всеки за себе си избира какъв да бъде той.

През всеки ден от годината някой се е раждал и е умирал. Сред тази произволна, но неизбежна амалгама, избрах да споменавам само родените на съответния ден. Така или иначе в скобите следва годината на приключване, на разчистване на сметките. Там, където е заварила всеки в пътя му – с всичките му намерения – осъществени или не. Там, докъдето е стигнал с нещо значимо, общополезно или пък престъпно. Може да е бил и среден статистически екземпляр, положил съвестни, макар и неравномерни усилия за себе си и за потомството. Но все забележим с нещо.

Животът на всеки от нас ще влезе в скобки. Живите засега знаем първата цифра. Някога цикълът и за нас ще се затвори – осъзнали или не втората.

Понеже мразя поздрава „За много години”, пожелавам на всички и на себе си да изпълним времето между двете цифри с максимален смисъл. Да сме полезни на хората, които са ни скъпи, да сме полезни на себе си. Да бъдем полезни и на страната, в която сме се родили. А затова ще трябва да сме непримирими към „сънародници”, припознаващи друга страна за своя родна. Както и към различни непоринати наноси, сложили се удобно на различни позиции и навсякъде.

Честита Нова година!