Промените в БАН - реформа или „реформа”?

Встъпление към промените в БАН през последната година бе международният одит (под егидата на Европейската научна фондация и Европейската федерация на националните академии на науките) за дейността на академичните институти, приключил на 30.11.2009 г. (Research at the Bulgarian Academy of Sciences. A Report by the 2009 Science Review Committee) Няма спор, че това начинание бе полезно. Би било още по-полезно ако освен институтите бяха проверени и оценени администрацията и модела на управление на БАН. Такива проверки и оценки обаче не са поръчвани.

Ръководството на БАН се позоваваше и продължава да се позовава на международния одит като гарант за правилността на собствените си решения. Изтъкването на факта, че друг подобен одит в сферата на науката и висшето образование у нас досега не е правен, е важен пункт в позицията на днешното ръководство на БАН при представяне на дейността му пред обществото и в отношенията му с изпълнителната власт.

До обявяване на резултатите от одита, академичното ръководство нямаше ясна концепция за тяхното практическо отразяване и за предстоящите промени изобщо. Имаше публични изказвания на Председателя на БАН по отделни въпроси, например, че институтите, „получили най-ниска оценка вероятно ще бъдат закрити” (Днес.Dir.bg, 29.11.2009). За отличилите се пък се предвиждаха материални поощрения.

В резултат на одита, отделните институти получиха по три оценки за тяхната дейност: 1/ за качество, продуктивност и международно признание; 2/ за обществена значимост; 3/ с оглед на перспективи и потенциал за развитие. Оценките варират, а комбинациите им – още повече. С оглед на възможните структурни преустройства общата препоръка от одита е: „БАН трябва да капитализира своите предимства и да мобилизира „отдолу-нагоре” (“bottom-up”) обединяване или групиране на институти и подразделения, които се нуждаят от оптимизация на своите планове, дейности, кадрови ресурси и инфраструктури. Това би могло да стане с инициирано от изследователи сливане на дейности или дори на цели институти, стига то да е обосновано от съответни програми и от необходимост за общо ползване на оборудване и за съчетаване на компетенциите на учените” (Research at…, Part I, Vol. I, 3.3.F, p. 23-24). В одитните оценки за отделните институти има предписания за по-тясно сътрудничество с други сродни институти или пък за по-ясно разграничаване на техните изследователски задачи, но препоръките за закриване и сливане са изключения. Такава препоръка липсва дори за Центъра по архитектурознание, който е единственото звено в БАН със слаба оценка („D”) за качество, продуктивност и международно признание (Research at…, Part II, Vol. 5, B711, p. 122-123).

Самите експерти, извършили одита, не излагат в ултимативен тон своите изводи. Техните констатации и предложения бяха предпоставка за дебат. В съответствие с академичните норми, редно бе например недоволните от техните оценки да получат възможност да се защитят. Саморазбиращо се бе и спокойното обсъждане на одитните препоръки (не всички от тях са безспорни), и начините на изпълнението им (на безспорните). Обявяването на резултатите от този авторитетен одит обаче трябваше преди всичко да бъде последвано от разгръщането на дълго отлаганата дискусия за БАН: дискусия за състоянието и перспективите, за управлението и структурата на институцията; дискусия, в която да се представят и „сблъскат” различните възгледи, и да се изясни тяхната обществена подкрепа; дискусия, с която да се предизвикат политиците (и управляващи, и опозиция) да изработят и излезнат с ясни становища по академичните проблеми. Дебатирането на резултатите от одита и очакваната дискусия за БАН не се състояха.

В края на 2009 г. ръководството на БАН пристъпи към конкретни действия за преустройство на академията. Формално бе дадена възможност на институтите да представят свои предложения. Те ги представиха. Предложението на Научния съвет на Националния археологически институт с музей от 17.12.2009 г. например бе за предприемане на „реформа, която чрез сериозни промени в Устава на БАН да регламентира широка юридическа, административна и финансова самостоятелност на постоянните научни звена на БАН”. Подобни предложения имаше и от други институти. Отзвук – никакъв. Подобни предложения от много институти имаше и по-късно, през пролетта на 2010 г., но резултатът бе същият. Междувременно, на 22.03.2010 г. бяха приети „Правила за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН относно извършване на структурни промени в БАН и преустройство на нейни самостоятелни научни звена”, които предоставиха изключителни правомощия на Управителния съвет (УС) на БАН и на назначени от него експертни комисии да преустройват съществуващите институти. Така вместо с инициативи „отдолу-нагоре”, преустройството бе замислено от малка група хора „отгоре” и впоследствие наложено силово „надолу”. Констатациите и препоръките на международния одит се оказаха позабравени в тия правила. За тях се споменава само в преходните и заключителните им разпоредби – като един сред доста други документи, имащи „значението на екпертиза по смисъла на... Устава на БАН”.

Проектът за преструктуриране на БАН, който академичното ръководство разпространи в началото на 2010 г., предизвика вълнения и протести. По понятни причини съм по-добре запознат с реакцията на колегите ми от хуманитарното направление. Началният вариант на преструктурирането тук предвиждаше създаването на два мегаинститута. В единия трябваше да се слеят Институтът по изкуствознание, Институтът за литература (ИЛ) и Центърът по архитектурознание, а в другия – Институтът по история (ИИ), Институтът по балканистика и Центърът по тракология (ЦТ). За Кирило-методиевиския научен център (КМНЦ), чиято изследователска проблематика се дублира с тази на ИИ и ИЛ, но чието ръководство е с позиции в УС на БАН (научният секретар на хуманитарното направление в БАН е зам.-директор на КМНЦ) и със заслуги за изготвянето на обсъждания вариант, се предвиждаше... самостоятелност. Естествено, тази „напредничава” визия за бъдещето на българската хуманитаристика породи отпор, вкл. с петиции, статии и други публични прояви. Благодарение на това поне мегаинститутите не се реализираха. Е, не мина без закривания и сливания в направлението, а някои по-шумни поддръжници на централното ръководство в Общото събрание (ОС) на БАН настояваха за наказания на протестиращите си колеги защото „правили проблемите в БАН публично достояние”.

Съпротивляваха се и много институти от останалите направления, предвидени за закриване и последващо сливане с други от УС на БАН и подопечните му комисии. Мъката на нежелаещите наложеното им закриване/сливане приключи с обсъждането на техните възражения  на 28.04.2010 г. Някои си възразяваха групово, например ботаници и зоолози или пък философи и социолози заедно възразяваха срещу сливането им в общи мегаинститути. Привеждаха различни аргументи, вкл. оценки и препоръки от международния одит. Не успяха.

Интересна промяна настъпи във възгледите на ръководството относно съдбата на двата центъра в хуманитарното направление – ЦТ и КМНЦ, след срещи с различни политици. В резултат, ръководителите на БАН, вече преосмислили „държавнически” позицията си, настояха да се възстанови самостоятелността им. При първото гласуване  в ОС на БАН на 19.04.2010 г. не стана. Случи се чак при четвъртото, на 14.06.2010 г., и то само за КМНЦ.  „Държавническите” прозрения на ръководството не ощастливиха останалите нежелаещи закриване/сливане научно-изследователски звена на БАН. Решенията във връзка със структурните промени в БАН влезнаха в сила от 01.07.2010 г. Малко по-късно в ОС на БАН се гласуваха и допуснатите от УС промени в Устава на БАН. Към началото на м. октомври приключиха процедурите по закриването на старите и създаването на новите звена.

Извършеното преустройство не се основаваше на ясни, обективни и общоприложими критериии. Академичното ръководство се позоваваше на международния одит или пък го игнорираше (по-често) в зависимост от конкретните си намерения към съответните институти. Поради това бе трудно да се обясни защо се закриват/сливат институти с добри оценки, а се запазват такива с по-слаби оценки. Институтът за паралелна обработка на информацията (ИПОИ) например, който е с отлични оценки  („А-А-А”) от одита, бе закрит/слят въпреки енергичната съпротива на неговите представители в ОС на БАН. Обяснението в случая бе, че така ще се запазят кадрите на другите по-слабо представили се при одита звена, сливащи се с ИПОИ!? Институтът по металознание пък, чиито одитни оценки клонят към незадоволителни („С-В-С”), бе запазен и дори разширен с обяснението, че в него се осъществявала особена дейност в полза на държавата, неподлежаща на оценка от одиторите!? Обяснението бе на неговия директор, който е председател на ОС на БАН.

Може би най-често използваният аргумент за закриването/сливането на повечето инситути в БАН бе, че по този начин щяла да се акумулира необходимата критична маса от научен потенциал в съответните изследователски области. Не знам каква маса ще се акумулира, но от близкото минало и от настоящето имаме твърде много примери за големи, мудни и неефективно действащи структури. Същевременно няма смислена причина, поради която да се отхвърли възможността за ефективно сътрудничество между две или повече по-малки (и поради това по-гъвкави, по-оперативни) научно-изследователски звена. Именно към такова коопериране, към такъв вид обединение призовават препоръките на международния одит.

Инициаторите на структурните промени не се позоваваха на аргументи от финансово естество. Така и не стана ясно ще доведат ли тези промени до някакви икономии и, евентуално, какви? Със закриването/сливането на повечето институти на БАН стана невъзможно и предварително прокламираното материално поощряване или санкциониране на техните колективи с оглед на представянето им при международния одит.  

Извършените промени се представят на обществото ни от академичното ръководство като реформаторска решимост. „Академията – изтъква акад. Съботинов – по своя инициатива прави реформа, при която институтите са намалени с 40 на сто” (в. „Дума”, 17.09.2010 г.). За вътрешно ползване, т.е. пред учените от БАН обаче се лансира друга теза, според която драстичното съкращаване на броя на инситутите се дължи на натиска от страна на правителството, особено от МОМН и МФ. Това се изтъква и от привържениците на статуквото в БАН в коментарите им по сайтове и медии. Не съм останал с впечатление за ясна позиция от двете министерства по този въпрос, но не тя е предмет на обсъждане тук. Двойственото поведение на ръководството на БАН е показателно за смисъла на т.нар. реформа и спомага за изясняването на нейната характеристика.

Извършените структурни промени са обусловени не толкова от обективна необходимост, а от желанието на академичното ръководство да демонстрира пред политици и общественост управленски способности, респективно – да запази позициите си. Поради тази причина ръководството възпрепятства за пореден път сериозната дискусия за БАН, която неминуемо ще доведе до ревизия на централизирания й устройствен модел, наследен от времето преди 1989 г. Промените започнаха след международния одит, но без същностна връзка с него, без ясни принципи и критерии. Те бяха осъществени по начин, устройващ предимно лични и групови интереси, с цената на истеризиране (взаимствам термина от интернет-форумите) на много научни колективи за дълго време, с куп „приятни” формалности като закриване и откриване на сметки, промени в договори и т.н. Това е реалната „полза” от тях.

Структурните промени са основното действие в т.нар. реформа в БАН, но не и единственото. В края на 2009 г. акад. Съботинов обяви, че всички хабилитирани служители ще бъдат пенсионирани на 65 години, но при възможност за „качествените учени” да останат още известно време на работа (The Life Science Portal, 23.11.2009). Впоследствие нееднократно бе съобщавано за 500 пенсионирани учени. Вероятно е така. Не се чу обаче колко „качествени учени” в надпенсионна възраст (вкл. с допустимото от Устава на БАН дву- или тригодишно удължение за доцент или професор, т.е. над 67/68 години) са оставени на работа. Известните ми такива са все представители на академичната номенклатура – от предишния състав на централното ръководство и институтски директори, съдействали активно за налагането и на обсъжданите промени. Имената им могат да се видят в интернет-форумите. Част от тях са все още директори.

Със значение за „реформата” в БАН е и атестацията, на която бяха подложени нейните учени през летните и есенните месеци на 2010 г. Има, определено има какво да се коментира по критериите, конкретните показатели, начина на провеждането и предназначението на тази атестация, но това ще стане в друга статия.