Нагли чиновници с хотели

ВАЦ-овите вестници съобщиха за една твърде любопитна случка от родопското село Борино. Става дума за един нов хотел – не толкова голям, но все пак хотел със спа център. Собственик на половината хотел се оказал бившият шеф на фонд "Земеделие" за Смолянска област господин Али Таир. До тук нищо странно. Сигурно много е работил и затова има хотел. Но все пак има и нещо странно – хотелът е финансиран с 221 хиляди лева от програма “Сапард” през 2006-та година. По същото време нашият герой е бил шеф на фонд "Земеделие", който пък разпределяше парите по “Сапард”.
 

Ще кажете - конфликт на интереси. Да, ама не е точно така. Нашият герой е напуснал фирмата, когато е станал шеф на фонд "Земеделие" в Смолян. А когато напуснал държавната работа, веднага се върнал в същата фирма. Формално няма конфликт на интереси. Формално той е отпуснал пари на фирма, в която към онзи момент не участва. Формално може би не точно той е взел окончателното решение за субсидията, а някой друг във фонда. Формално всичко може да изглежда така. И въпреки това случката мирише.

Но освен, че мирише, случката е и едно важно предупреждение. Че дълго очакваният Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси всъщност не лови подобни случки. Въпреки, че това е крещящ конфликт на интереси и грубо използване на служебното положение за лични облаги, чисто формално нашият герой не е бил в ситуация на конфликт на интереси. Само един закон очевидно няма да свърши работа, ако не е придружен от данъчен контрол за произхода на средствата за притежавани и ползвани имоти и още по-важно – ако не е придружен от гражданска нетърпимост към подобни случки.

А тези случки са навсякъде около нас. И след като чиновници на по-ниски нива са оставени да действат по този начин, можем само да подозираме как действат началниците им. И най-страшното в тази случка: Нашият герой е бивш активист на ДПС. Твърди, че сега е атакуван, защото работи за ГЕРБ. Да виждате някъде нетърпимост? Едните са го вкарали в схемата, а другите го приемат, може би защото вече е в схемата. Това е най-страшното. Че хора като нашия герой са търсени от партиите, вместо да бъдат тотално изолирани. Но все пак, последната дума имат избирателите. Или поне искаме да вярваме, че е така.
 

снимка: Валентин Ханджиев, в-к "24 часа"

Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.blogspot.com/